— Така ли?
— О, да. Много. Изненадан съм, че повечето не дойдоха за погребението. Но знаете ли какво ще ви кажа?
— Какво?
— Мисля, че на хората вече не им се ходи на погребения. Не е, както някога.
— Сигурно е така — съгласи се Дейн. Той изглеждаше на около четирийсет и пет и бе почнал да се угоява. И за да не му личи много двойната брадичка, току изпъваше врат, щом се сетеше за това. Иззад двуфокусните очила с телени рамки гледаха умни, студени зелени очи. Устата бе голяма с тънки устни — горната покриваше долната и го караше да изглежда нетърпелив или стеснителен — не зная кое точно. Нос като нос, косата му явно не ставаше все по-гъста, но единственият данък, който плащаше на настоящето десетилетие и на предишното, бяха рунтавите сиви бакенбарди. Всичко друго у него беше точно от средата на 50-те години — от закопчаната му догоре бяла риза със скромна вратовръзка в убит тон до тъмносиния костюм и черните половинки обувки с връзки. Или може би това бе обичайното му облекло за погребения.
— Ходим на много погребения ние с Проктър — обясняваше лейтенант Синкфилд. — Такава ни е работата в отдел „Убийства“ и прочее, нали разбирате. Ходим на погребения и гледаме кой идва и кой не. Но дявол да го вземе, мистър Дейн, защо ли ви обяснявам. И вие сте от бранша, кажи-речи.
— Да. — Дейн се отмести леко, като да се опитваше да се измъкне.
Този път Синкфилд го спря небрежно с рамо.
— Например — рече Синкфилд — ние сме тук за погребението на малката Еймс и се появявате вие. Интересно. Защо сте тук, мистър Дейн? За да видите кой ще дойде и кой няма да дойде?
— Само представям своя клиент — каза Дейн.
— Предполагам, че няма да ми кажете кой е вашият клиент?
— Не смятам, че се налага.
— Имате ли нещо против, ако се опитам да позная?
Дейн въздъхна.
— Не.
— Ами щом вие лично сте дошли, клиентът ви трябва да е много важна клечка, иначе щяхте да пратите някой от вашите селяци, издокаран в първата дреха, дето му е станала. Но тъй като самият вие сте тук, значи клиентът ви сигурно има пари — цял куп пари, — затова на мен ми се струва, че този клиент е жената на сенатора, мисис Еймс, защото има три кръгли милиончета.
— Говорили сте с мисис Еймс? — попита Дейн.
— Тя ли е вашата клиентка? За нея ли работите?
— Да. За нея.
— Наистина разговаряхме с нея — рече Синкфилд. — Веднага след убийството на дъщеря й. Но тя не спомена нищо за вас. Смъртта на дъщеря й ли разследвате?
— Това е поверителна информация, лейтенанте.
— За пръв път чувам такова нещо. Информацията е поверителна, ако търсите материал за развод. Тогава наистина е поверителна. С това ли се занимавате, развода й ли уреждате?
— Мислете каквото си искате.
Синкфилд се усмихна. Тази недоверчива усмивка май му беше единствената.
— Окей, мистър Дейн. Беше ми приятно да поговоря с вас.
— Да — каза Дейн и влезе в черквата.
Синкфилд се обърна към мен:
— Бива те да подслушваш, а?
— Опитвам се.
— Разбра ли нещо?
— Долу-горе.
— Направи добра кариера за бивш счетоводител.
— Струва ми се, че работеше за ЦРУ.
— Най-напред започна във ФБР, после отиде в ЦРУ. Знаеш ли какво притежава сега?
— „Дейн Секюрити Сървисис Инкорпорейтед“ — отвърнах аз.
— Двеста души работят за него — рече Синкфилд — и повечето от тях не можеха да си платят билета от Южна Каролина до Детройт. Облича ги в униформи и за два долара и двайсет цента на час обикалят нощем около някоя стоманена ограда, висока десет фута, с монограма на „Дейн Секюрити“ върху ръкава и със зареден трийсет и осемкалибров на хълбока. За услугите им взима от клиента по четири и петдесет на час. Добре припечелва, какво ще кажеш?
— Не е зле.
— Знаеш ли как е почнал?
— Не.
— Точно преди пет години. Тогава е бил на четирийсет, бил е в ЦРУ и е нямал особени шансове. Двама от шефовете му там заедно с други двама от ФБР, при които бил работил преди, го завели на обяд в Джоки Клъб. Кой го знае къде е това. А може и да е имало поредица от обеди.
— Не е толкова важно — казах аз.
— Да. Е, както и да е, те му казали, че според тях имало някои преуспяващи хора, както и корпорации и организации, които не по своя вина, нали разбирате, понякога се сблъсквали с проблеми, изискващи много опитен детектив, някой, дето да е умерено честен и да не ги смущава с граматиката си или да ги притеснява с обноските си.