— Скъпи, това е мистър Лукас — каза Кони Мизъл.
— Вие работите при Франк Сайз, нали?
— Да — отвърнах аз.
Той протегна ръка и аз я стиснах. Не мисля, че го направи е желание. Стори го по навик. Това бе ръкостискане на политик и не означаваше абсолютно нищо.
— Седни тук до мене — Кони Мизъл потупа мястото до себе си. Еймс кимна и седна внимателно, както сяда някой старец, когато се страхува, че нещо в него може да се счупи.
— Тъкмо говорехме за бедната Глория — рече тя. Стори ми се, че нещо трепна в очите на Еймс. Някакъв интерес може би. Или дори болка. Но каквото и да бе, то угасна бързо.
— Добре ли е тя? — каза той. — На погребението тя… ъ-ъ…
— Отново пие — рече Кони Мизъл. — Така поне казва мистър Лукас. Вчера е говорил с нея.
Еймс се извърна да я погледне. Когато заговори, гласът му беше треперлив, нерешителен.
— Не можем ли да се опитаме да направим нещо за нея? Не знам какво точно бихме могли да сторим, но…
— Аз ще се погрижа — каза тя, потупвайки го по ръката.
Той кимна.
— Да. Направи нещо за нея, ако можеш.
— Мистър Лукас иска да зададе няколко въпроса — рече тя. — Много го бива за това.
— Наистина ли, мистър Лукас? — попита той.
— Такава ми е работата.
— Смятах, че съм отговорил на всички въпроси, които биха могли да му хрумнат на човек. Не очаквах, че ще има още.
— Преди да загине дъщеря ви, сенаторе, тя ми позвъни. Каза ми, че разполагала с информация, която щяла… един вид да ви реабилитира. Имате ли някаква представа каква може да е била тази информация?
— Да ме реабилитира ли? — каза той. — Не мисля, че имам нужда от реабилитация. Не съм обвинен в нищо, нали? — Той погледна към Кони Мизъл. — Нали? — повтори той.
— Разбира се, че не, скъпи.
— Вие се оттеглихте от Сената — рекох аз. — Оттеглихте се, както се казва, при подозрителни обстоятелства. Някои твърдят, че сте взели подкуп от петдесет хиляди долара. Вие твърдите, че не е вярно. Ако е така — това е новина и тъкмо такива новини публикува Франк Сайз.
— Странно — каза той. — Някога се смяташе за новина, че аз по всяка вероятност съм взел подкуп. Не можаха да го докажат. И никога няма да могат. Но то е без значение. Новината, изглежда, е като търкаляща се снежна топка. Сега според вас ще има още една новина — това, че не съм взел подкупа. Понякога намирам професията ви за малко странна, мистър Лукас.
— Аз също. Взехте ли подкупа?
— Не.
— А как ще обясните двете хиляди долара, които са били проследени до сметката ви?
— Заех парите от полковник Багър. Беше глупава грешка.
— Защо заехте парите?
— Случайно си бях забравил портфейла и билета за самолета вкъщи, в Мериланд. Същата вечер трябваше да държа реч в Лос Анжелис. Беше събота и банките бяха затворени. Затова заех двете хиляди долара — да си платя билета и за непредвидени разходи.
— Но отложихте пътуването?
— Да. В последния момент. Трябваше да говоря на годишно профсъюзно събрание, но там имаше вътрешни разногласия, така че един от техните представители ми се обади и ме посъветва да не отивам. На делегатите не им било до речи.
— Бившата ви секретарка разправя друга история — рекох аз. — Казва, че не сте си забравили билета. Казва, че ви го е дала лично същия ден. Казва още, че ви била осребрила чек за сто долара в някакъв магазин за спиртни напитки. Всъщност тя казва, че сте имали кредитни карти и тези две хиляди не са ви били необходими.
Еймс погледна към Кони Мизъл, която му кимна едва забележимо. Може да е било знак за насърчение. Или — позволение. Не зная кое от двете.
Сенаторът въздъхна.
— Били сте на погребението на дъщеря ми.
— Да.
— Видяхте какво направи бившата ми секретарка. Тя е много болен човек. Жал ми е за нея. Но в сегашното си състояние тя не може да отговаря за постъпките си. Нито за това, което върши… нито за това, което говори.
— Искате да кажете, че тя лъже?
— Да.
Поклатих глава.
— Тя не лъже, сенаторе. Вие лъжете. Проверих в Юнайтед. В книжата им открих, че онази събота ви е бил издаден билет до Лос Анжелис срещу карта от „Америкън Експрес“. Накарах Франк Сайз да провери банковата ви сметка. Може и да не ви харесва, но Сайз е способен да върши такива неща. Проверката показа, че същата онази събота сте осребрили чек за сто долара в магазина за спиртни напитки „Ейпекс“ на Пенсилвания Авеню. Това са факти. Факт е също така, че сте взели най-малко две хиляди долара в брой от полковник Уейд Мори Багър. Внесли сте ги в личната си сметка. Този ден Багър е носел със себе си петдесет хиляди. Толкова е бил готов да ви плати за речта. Но самият Багър казва, че сте поискали само две хиляди в заем. Вие твърдите, че заемът ви е бил необходим да покриете разходите си за пътуването до Лос Анжелис. Но не е истина. И така, защо сте взели парите и сте ги внесли в банката? Не виждам смисъла.