— Какво всичко?
— Всичко, което искате той да разбере.
— Виждам, че сте говорили с нея.
— С кого?
— С онази Мизъл.
Кимнах.
— Да, говорих с нея.
— Ако не беше тя, мъжът ми щеше да е все още американски сенатор, а дъщеря ми щеше да е все още жива. Но тя го е омагьосала. — Жената ме погледна. — Точно така, мистър Лукас, омагьосала го е. Няма друга дума за това.
— Аз предложих една на Дейн.
— Коя?
— Секс.
Тя се изсмя. Не успя да се усмихне, но се изсмя. Отметна глава назад и издаде някакви подигравателни, презрителни звуци, напълно лишени от веселост. Бяха противни звуци, дори жестоки.
— Секс, казвате.
— Точно така.
— Е, да, той направо струи от нея.
— С някои жени е така — рекох аз, — но при нея е по-различно.
Тя отново ме изгледа продължително.
— Вие бихте могли да го направите — каза тя.
— Какво да направя?
— Вие бихте могли да зарежете всичко заради такава като нея — дом, брак, деца, кариера — всичко, което имате. Бихте могли да кажете: „По дяволите, ето това искам и ще го имам. Точно това ми трябва.“ Вие сте в състояние да го направите. Всеки нормален мъж би могъл да го направи. Но не и Боби.
— Сенаторът ли?
— Точно така. Сенаторът Боби.
— Защо?
— Да ви кажа ли нещо?
— Какво?
— Добре, ще ви кажа защо.
— Кажете.
— Но не бихте го публикували. Дори Франк Сайз не би го публикувал.
— Защо не?
— Защото засяга сексуалния живот на сенатора Боби. Или по-скоро липсата на такъв. Все още ли ви интересува?
— Интересува ме.
Тя се изсмя отново. Изсмя се жестоко, както първия път — дори по-жестоко.
— И още как. Няма ли да си водите бележки?
— Аз не си водя бележки.
— И успявате да запомните всичко, което ви казват?
Кимнах.
— Това е трик — рекох аз, — но не е кой знае какъв.
— Добре, да видим откъде да започна. От началото, а?
— Това е добра идея.
— И така, в началото сексуалният ни живот вървеше добре. Съвсем добре. Бих казала — много добре. Не мисля, че е имал много опит, преди да се ожени за мене. Имаше известен опит, разбира се, но не голям. След като се роди Каролин, нещата не се промениха особено. Два или три пъти седмично, после все по-рядко и по-рядко, докато накрая, когато той стана на четирийсет, а аз на трийсет и три, почнахме да се любим два пъти в месеца най-много.
— И какво се случи после?
— Рождените ни дни са на една и съща дата. Тринайсети октомври. Знаете ли какво му подарих за четирийсетия му рожден ден?
— Един милион долара — рекох аз.
— Точно така. Един милион долара. Тогава беше щатски сенатор. Вече беше решил да прави кариера в политиката. Нямах нищо против. Академичният живот не ме привличаше особено. Така че в началото заедно обмислихме какво трябва да прави. Всяка негова стъпка — всичко. И знаете ли какво си въобразяваше глупавият му кучи син?
— Какво?
— Че един ден може да стане дори президент. И знаете ли кое бе още по-лошо?
— Не.
— Че му вярвах. Моите пари и неговата външност. Печеливша комбинация, нали? — Тя пак отпи от чашата си, този път една голяма глътка. Реших, че не беше първата й чашка за днес. Но пък и на мен не ми беше първата. Ако човек искаше да се изтяга и да се налива със скоч цял следобед, това беше най-подходящото място за такова нещо.
— Докъде бяхме стигнали? — попита тя.
— До четирийсетия му рожден ден.
— Точно така. Подарих му един милион долара. Познайте какво ми подари той?
— Нямам представа.
— Престилка. Точно така. Престилка — памучна престилка с дантелени воланчета. И знаете ли къде искаше да я нося тая престилка?
— В леглото — казах аз.
— Точно така. В леглото. Казваше, че го възбуждало. Е, ще го публикува ли това Франк Сайз?
— Вие слагахте ли си я?
— Да си я слагам? По дяволите, не, не си я слагах.
— Тогава не мисля, че Франк Сайз ще го публикува.
— Не е кой знае колко интересно. Знам за един конгресмен, който си имал цял гардероб с дрехи. Само дето дрехите били женски. Негови. Като ги обличал, се възбуждал. Жена му търпи всичко това. Всъщност, доколкото знам, те са доста щастливи.
Тя погледна към чашата си.
— Сайз не би го публикувал дори да си бях слагала престилката, нали?