— Каролин имаше слабост към баща си. Мисля, че никога не ме е обичала истински. — Тя се обърна отново с лице към мен. — Баща й умираше за нея. Струва ми се, че го ревнувахме една от друга. — Тя се усмихна за пръв път — горчива, печална усмивка. — Хората наистина сами си съсипват живота, не е ли така, мистър Лукас?
— Някои от нас полагат големи усилия за това — рекох аз. — И после той държа онази реч, така ли?
Тя кимна.
— А, да, тази реч. Тази реч, за която се предполагаше, че бил взел петдесет хиляди долара. После станаха две хиляди, след това се заговори за разследване в Сената и накрая той се оттегли.
Тя замълча, после каза, по-скоро на себе си:
— Тя го е накарала да направи това. Кони Мизъл.
— Защо?
— Това е била задачата й.
— Искате да кажете, че й е била възложена от „Багър Организейшън“?
— За тях е работела. Но може да е имала и друг работодател.
— Кой?
— Има най-малко дузина мъже в Индиана, които нямат нищо против да станат американски сенатори.
— Да не искате да кажете, че някой от тях има пръст в тая работа?
Беше достатъчно пияна, за да се прави на много умна и хитра. Но не успя.
— Имам си свои теории по въпроса.
— Имайте си ги — рекох аз.
— Не ви ли харесват?
— Мисля, че са скапани. Казвате, че мъжът ви бил умен, интелигентен. Но ето че държи някаква реч и съсипва кариерата си. Не мога да си представя как някой от политическите му съперници може да го принуди към такава стъпка — дори съпругът ви да е наполовина толкова умен, колкото казвате вие. Мина ми през ума, че причината може да е секс. Или даже любов. Видях Кони Мизъл. Тя е в състояние да накара почти всеки мъж да излезе през вратата на своя дом и никога да не се върне повече. Тя би могла и мен да накара да го направя, ако прояви интерес. Но аз не съм интересен за нея, защото съм дребна риба. Но както разбирам от думите ви, мъжът ви не си пада по това. Има си някои странности. За него сексът е престилки с дантели, тихо, нежно гукане и горещи пуканки с масло пред телевизора. Казвате, че всичко това е свързано с майчинския комплекс, но не съм сигурен дали е така. Може би просто е търсел нещо, което даже с осемдесет милиона долара не би могъл да си купи. Щастлив семеен живот например и ако за това е била нужна някоя и друга престилка с дантели, която да си вържете и да легнете с него — сигурно е трябвало да го направите. Може би все още щеше да е сенатор с шансове за Белия дом. Сега вече всичко е свършено и той си го направи сам. Това, което се опитвам да разбера, е защо — и не стигам доникъде.
— Знаете ли, изглеждате доста очарователен, когато се държите по този начин — каза тя. — Очите ви стават едни страшни.
— О, господи, мадам — рекох аз и станах.
Тя се приближи към мен. Застана прекалено близо, много по-близо, отколкото беше необходимо. Лявата й ръка — тази, която не държеше чашата — оправи ревера ми, който нямаше нужда от оправяне.
— Онази малка уличница Мизъл — рече тя нежно. — Тя е виновна за всичко.
— Така ли смята Дейн?
— Артър Дейн е скъпо платен — каза тя. — Знаете ли по колко взима?
— Чувам, че по петстотин на ден.
— Така че сведенията му за нея ми струват доста пари.
— И няма да ми кажете какво знаете?
— Бих могла — пръстите й почти докоснаха косата ми над яката, лицето й бе на по-малко от шест инча. — Бих могла — повтори тя, — когато се опознаем по-добре.
Съвсем не съм толкова привлекателен. Висок съм шест фута и три инча и тежа 161 фунта, защото ако не тежа точно толкова, всичко ми се лепи на корема, а стойката ми е особена, защото кривя малко наляво, но не много, и Сара веднъж ми каза, че имам лице на зъл шпаньол. На хитър, зъл шпаньол, добави тя. Тъй че жените не се хвърлят в обятията ми, не ми пращат подаръчета от „Камалиер енд Бъкли“, нито ме водят в тъмни уютни барчета. Но от време на време се е случвало и това. Някоя самотна домакиня, която може и да знае, а може и да не знае как мъжът й е подправял държавни документи, ще остави пеньоара си да зее разтворен и ще забрави да го загърне. Мъжът й няма да има нищо против, защото навярно ще е в Буенос Айрес по това време. Така или иначе всички признаци ми бяха познати и знаех, че не се ли измъкнех веднага, на врата ми щеше да увисне една леко отегчена, леко пийнала домакиня с всичките си осемнадесет милиона долара. За секунда се подвоумих дали си заслужава. И сега не съм сигурен какво щеше да се случи, ако бях решил другояче. Някои хора все още можеше да са живи. Но можеше и да не са.