— Какво още влиза в кюпа? — попитах аз.
— Дял от печалбите. — Той се обърна към Мейбъл Сингър. — Колко излезе твоят дял миналата година?
— Към две хиляди. Или малко повече.
— Окей — каза Сайз. — Това прави почти четири. Болнична осигуровка. Моите осигуровки са най-високи, след като тъй или иначе трябва да плащам за това. Тя струва към трийсет или четирийсет на месец. Ето ти още четиристотин в кюпа.
— Започвам да проявявам интерес — рекох аз.
— И премии — продължи Сайз. — Не давам премии за много добре свършена работа. Това очаквам от тебе. Но плащам премии за дяволски добре свършена работа, за нещо изключително. И то тлъсти.
— Колко тлъсти?
— Достатъчно тлъсти, та да те накарат да се усмихваш цяла седмица.
— Ние сме си едно щастливо семейство — подхвърли Мейбъл Сингър.
— Ще си умрем от щастие — рече Сайз. — Персоналът ми е малък. Шестима репортери или вестникари, Мейбъл и аз. Без да смятам счетоводителите и адвокатите, защото са с временни договори. Само че си имам две правила и не е лошо да ги знаеш. Първото е, че не приемам извинения. Обяснения — да. Но от извиненията се изприщвам. Второто правило е, че мога да те уволня на минутата — няма да чакам нито месец, нито седмица, нито ден — на минутата. Ти можеш да напуснеш по същия начин. Това може да накара някои да нададат вой за трудови договори и тем подобни, но аз не гледам по този начин на нещата. Ако вършиш дяволски добра работа, трябва да съм глупак, за да те уволня. Но ако работата ти е скапана, трябва да съм още по-голям глупак, за да те задържа. Не ме интересуват хора, които просто вършат посредствена работа. Те не работят за мене.
— И какво ще правя, ако работя за тебе?
— Виждаш ли, мислил съм много за това — каза Сайз. — От време на време излиза наяве по някоя история. Научавам за нея и ако реша, й отделям една-две колонки. Може дори три-четири — и толкова. Но това, което е във вестника, е само върхът на айсберга. Отдолу има повече, много повече, но изниква друга история и аз тръгвам след нея. В нашата работа е така — конкуренцията е седем дни в седмицата и триста шейсет и пет дни в годината. Искам да изкарам на бял свят тези истории, за които понякога само загатвам. А за това трябва ровене — здраво, постоянно ровене. Разбираш за какво ти говоря.
— Имам малко опит в тия неща — казах аз.
— Да, виждал съм твои доклади.
— Спомням си един, дето беше успял да видиш. Беше нашарен с печати „строго поверително“ и в Министерството на правосъдието не можеха да се начудят как си се добрал до информацията.
Сайз се ухили.
— Май не трябваше да те подценявам.
— И аз така смятам.
— Та ето това съм намислил — да изравям тъмни истории, за които трябва много време и труд — много повече време и труд, отколкото можем да им отделим с нашия малък персонал, като продължаваме да пълним рубриката седем дни в седмицата. — В неговата уста „рубриката“ прозвуча като бездънно буре. И май си беше така. — Искаш ли да се заемеш с това? — попита той.
Отпих последната глътка от своето мартини. Всъщност, помислих си аз, тебе те интересува, дали не искам да ти помогна да спечелиш „Пулицър“. Три пъти Франк Сайз е бил кандидат за наградата „Пулицър“ и три пъти тя му е била отказвана. Журито, изглежда, подушваше, че в неговите истории има твърде много измама и недостатъчно майсторство. Или смяташе, че те вонят на среднощни срещи и задигнати папки вместо на старателно, трезво излагане на факти. Или — което бе най-ужасно — средствата, с които Сайз си служеше, за да изравя сензации, изглеждаха — поне в очите на журито — доста съмнителни. С други думи, ако Франк Сайз не можеше да се сдобие с информацията по друг начин, той си я открадваше с охота. Или я открадваха за него.
— Искам — казах аз.
— Кога можеш да започнеш?
Замислих се за момент.
— Другата седмица. Ще бъдат доволни, че ги напускам.
— Можем да пуснем нещо за тебе в рубриката — рече Сайз.
— А може и да ми дадеш нещо в писмен вид — подхвърлих му аз.
— Виждаш ли, Мейбъл? — каза Сайз. — Той е само за нас.
Мейбъл Сингър кимна.
— Ще се погрижа да си получиш документа още днес следобед.
— Защо не дойдеш с нас в кантората? — обърна се Сайз към мен. — Ще дадеш на Мейбъл необходимите сведения, например номера на социалната си осигуровка, а пък аз ще те запозная с пълните подробности около твоя бъдещ случай.