Тя вдигна рамене.
— Какво става с такива като него? Остаряват, но не поумняват. Сега трябва да е на четирийсет и седем, нали? — Тя поклати глава. — Просто не мога да си представя Били на четирийсет и седем.
— Значи не беше женен!
— Ами, той — женен! — рече тя. — Млякото беше много евтино. Нали знаеш оня виц?
— Защо да си купувам крава ли?
Тя кимна.
— Защо да си купувам крава, когато млякото е толкова евтино? Час по час го повтаряше. Все това.
— Споменаваше ли нещо за семейството си? — попитах аз. — За брат или за сестра?
— Имаше брат, Франки — каза тя. — Една-две години по-голям. Веднъж дойде да вземе от Били една двайсетачка. То се знае, Били нямаше, затова я взе от мене и му я даде. Не си я получих обратно. Май не се и надявах да си я получа.
— С какво се занимаваше Франки?
— Беше музикант. Свиреше на пиано в разни заведения. И пееше по малко. Един такъв лъскавичък, с много къдрава коса и някаква усмивка, дето ти казва „какво, по дяволите“ — седнеше ли на пианото, в бара светлините почти угасваха, а той почваше да тананика „Звезден прах“ на опия стари уличници, дето се трудеха над четвъртото си мартини и всяка мечтаеше да си го заведе у дома, но откриваше, че вече е ангажиран. От бармана.
— От тия ли беше?
— Франки ли?
— Ъ-хъ. Струва ми се, че Франки беше малко сбъркан. Нали знаеш — и така, и така. Има ли още скоч в това шише?
— Много — рекох аз. Тя подаде чашата си и аз и налях още една свръх щедра доза. В моята налях по-малко. Тя доля вода от хладилника. Седна отново и ме погледна със сините си като яйце на червеношийка очи. Сега в тях имаше малко повече блясък.
— Да не е загазил нещо Били, а?
Поклатих глава.
— Не. Едва ли.
— Защо тогава такъв като Франк Сайз ще го търси?
— Това е дълга история, мис Мейс. Всъщност аз търся някого, който би могъл да познава едно малко момиче на име Кони Мизъл. Или може би Констънс. През петдесет и седма, петдесет и шеста тя трябва да е била около десет-единайсетгодишна. Мислех си, че Били би могъл да се окаже неин баща.
Фийби Мейс се усмихна и поклати глава.
— По никакъв начин — рече тя. — Нито пък Франки би могъл да й бъде баща.
— Защо?
— Петдесетте години — това беше каменната ера. Много преди да се появят ония хапчета. И двамата Франки и Били, си имаха нещо, дето ги правеше страшно популярни сред жените.
— И какво беше то?
— Когато били на тринайсет и петнайсет години, и двамата изкарали заушки.
17.
Фийби Мейс настояваше да поостана и да се запозная с Фреди, нейния приятел, който всеки момент трябваше да се върне от урока си по летене. Каза, че можело и да се поразходим заедно с неговата джипка, но аз й казах, че имам уговорена среща, на която трябва непременно да отида.
— Ако все пак го откриеш, кажи му много здраве от мен — рече тя.
— На Били Мизъл ли?
— Ъ-хъ. На Били.
— Да му кажа ли да намине да те види, ако го срещна някъде?
Тя се замисли за момент.
— Сега трябва да е към четирийсет и седем, нали? — каза тя.
— Горе-долу.
Тя поклати глава.
— И сигурно е плешив. А може и дебел.
— А може и да не е — рекох аз.
— Не, само му кажи много здраве от мене. Нищо друго. Много здраве.
Фийби ти праща много здраве рекох. — Тя се усмихна — малко тъжно, помислих си аз.
— Точно така. Фийби ти праща много здраве.
Излязох от стаята, тръгнах надолу по стълбите и тъкмо влизах в колата, когато един джип марка фолксваген с паянтов покрив на ивици и големи дебели задни гуми изрева край мене и спря със скърцане. Пъргаво старче метна долу голите си загорели крака и се измъкна навън. Носеше карирани гащета, червена риза с къси ръкави, имаше бели подрязани мустачки и всичко това някак си подхождаше на прическата му „Храбрият принц“. С енергична походка той се отправи към стълбището и когато мина край мене, аз подхвърлих:
— Как сме, Фред?
Той поспря, хвърли ми една ослепителна усмивка и рече:
— По-добре и не може да бъде, момчето ми. Познаваме ли се отнякъде?
— Мисля, че имаме общ приятел.
— Фийби?
Кимнах.
— Бива си я, а? — рече той и ми намигна яко.
— Жена и половина.
Той се ухили, намигна ми отново, обърна се и се заизкачва по стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж. Само като го гледах, почувствах умора.