От колата зад мен слезе един мъж и се приближи. Беше около четирийсетгодишен, с морави бузи и нос на пияница.
— Хм, ето ти един начин да се отървеш от тях — рече той.
— Да — отвърнах аз, — може би.
— Имаше ли кавга?
— Горе-долу.
— Видях те, като хвърли ключовете. Ако бях женен за нещо такова, и аз щях да ги хвърля.
— Видяхте ли къде паднаха?
— Май някъде в онова платно — рече той. — Аз ще се направя на ченге, а ти иди да си ги потърсиш.
Той вдигна дясната си ръка с изопната длан, както правят полицаите, и колите спряха. Това му е хубавото на Лос Анжелис. Пешеходецът има някакви шансове. Започнах да търся ключовете. Открих ги след четирийсет и пет секунди. Хвърлил ги бях по-далече, отколкото предполагах. Вдигнах ги високо, за да може червендалестият мъж да види, че съм ги намерил. Той кимна, а сетне с ръкомахане даде път на колите. Това, изглежда, го забавляваше.
Когато се качвах в колата си, той се приближи и каза:
— Сега, като се отърва от нея, май ще е най-добре да си я караш така.
— Мисля, че си прав — рекох аз.
— Доста е по-големичка от тебе, а?
— Доста — отвърнах аз. — Заради това се карахме толкова.
Той удари с длан по вратата на колата.
— Трябва да си намериш някоя по-млада. И може да не е моя работа, ама трябва да е и по-женствена.
Погледнах го, докато палех колата.
— Ами какво да правя с децата?
Той поклати глава и понечи да каже нещо — нещо мъдро навярно, ала аз потеглих, преди да чуя какво е то.
19.
Не стигнах далече. Не стигнах далече, защото десният ми крак се тресеше върху педала на газта и не можех да го спра по никакъв начин. С левия ми крак всичко беше наред, защото го бях заклещил между пода и спирачката. Той не се тресеше, но му се искаше. Ръцете ми също бяха спокойни, докато държаха волана. Изминах две преки, открих място за паркиране и спрях. Когато се опитах да изключа мотора, успях да напипам ключовете едва след втория опит.
Една цяла минута ми трябваше, за да открия ключалката на жабката и да я отворя. От съдържанието на бутилката липсваха около две трети. Надигнах я и отпих една голяма глътка. Със същия успех можеше да бъде и вода. След няколко опита запалих и цигара. Имаше приятен вкус — като на цигара, изпушена след дълъг филм. Седях там, пушех, отпивах от уискито и си мислех колко близо съм бил до смъртта.
Тя можеше да натисне спусъка два пъти, да изскочи през задната врата и да изчезне, без някой да се опита да я спре. В Лос Анжелис никой не би я спрял. Нито пък в който и да е друг град. Но тя беше професионалистка — или поне така каза — и не биваше да рискува. Външността й лесно се запомняше, а вероятно имаше и досие — дълго досие. Шансовете бяха на моя страна — шест на пет може би, но ако бях отишъл там, където тя искаше, щях да съм мъртъв.
Така размишлявах върху онова, което се бе случило, докато седях в колата и се утешавах с остатъка от уискито. Сега всичко изглеждаше напълно логично. Но когато грабнах ключовете на колата и ги хвърлих, бях подтикван не от логиката, а от страха — страха от смъртта. Ако трябваше да умра, исках да си умра у дома, в леглото, не проснат върху волана на някоя взета под наем кола.
Протегнах дясната си ръка и разперих пръсти. Все още трепереше леко, по то беше по-скоро потръпване, а не онова неудържимо паралитично подскачане. Реших, че още една глътка ще ми помогне. Поне нямаше да ми навреди. Надигнах бутилката. Някаква жена, която вървеше по тротоара и влачеше след себе си една от онези сгъваеми метални колички на две колелца, пълна с покупки, ме видя и бързо извърна поглед, сякаш бях извършил нещо неприлично.
„Само с лечебна цел, скъпа госпожо“, казах си аз, а после, леко озадачен, установих, че го бях изрекъл гласно. Прибрах уискито, запалих колата и подкарах обратно към паркинга близо до Сивик Сентър.
Не слязох от колата, когато служителят се приближи. Не мисля, че имаше голямо желание да разговаря с мене.
— Колко ти плати онази? — попитах аз.
— Жена ти ли?
— Точно така — рекох аз. — Жена ми.
— Десетачка. Каза ми, че искала да те изненада.
— Виж какво…
— Какво? — Той започваше да нервничи.
— Приличаше ли ти на моя жена?
— Откъде, по дяволите, да знам как изглежда жена ти?