— Не знам — каза той.
— Не я ли попитахте?
— Питах я.
— Какво каза тя?
— Че било нещо важно — рече той. — Всъщност каза, че било извънредно важно.
— Тогава май ще трябва да се срещна с нея.
— Да — отвърна Дейн, мисля, че ще трябва.
Синкфилд и аз трябва да сме зяпнали Кони Мизъл, когато тя отвори вратата. Не знам колко време сме я зяпали така, но навярно е било секунди. Носеше бяла рокля от релефно трико, но едва ли щях да я гледам по-втренчено дори да беше гола. Точно така ми подейства. Така подейства и на лейтенант Синкфилд. Навярно външността й действаше така на повечето мъже.
— О! — рече тя. — Ето ви и двамата. Колко хубаво. Моля, влезте.
Влязохме и я видяхме да се настанява на една от белите кушетки-близначки, разположени от двете страни на камината. Тя седна с грациозни движения, разкривайки ни част от краката си. Махна леко с ръка и рече:
— Мисля, че онази кушетка там ще ви се види удобна и на двамата.
Седнахме на другата кушетка. Чаках Синкфилд да почне, ала той мълчеше. Не сваляше очи от Кони Мизъл.
— Е, лейтенанте? — рече тя.
— Да?
— Винаги ли водите със себе си по някой репортер?
Синкфилд ме погледна. Погледът му говореше, че му се иска да изчезна.
— О, аз не гледам на Лукас като на репортер — рече той.
— Така ли? — каза тя.
— Не, за мен той е по-скоро историк.
— Не е ли биограф, нещо като съвременен Джими Бозуел20?
— Кой е Джими Бозуел? — попита ме Синкфилд.
— Преди много години той е следвал един човек на име Джонсън навсякъде и е записвал всяка негова дума. Джонсън е обичал да казва какви ли не остроумни неща.
Синкфилд поклати глава.
— Не, мисля, че Лукас е историк. Такъв, дето се рови в миналото. Както вчера например — бил е в Лос Анжелис да се рови в миналото. Във вашето, мис Мизъл.
Тя ме погледна.
— И какво открихте, мистър Лукас? Надявам се, нищо съмнително.
— Не, само няколкото лъжи, които ми бяхте казали.
Тя се изсмя.
— За моето дребнобуржоазно потекло ли? Е, не е чак толкова дребнобуржоазно, нали? Как се нарича произход като моя? Във всеки случай не съм от низшите съсловия. Не и в тази страна. В тази страна, струва ми се, човек е или бедняк, или дребен буржоа, или богаташ.
— Какво й е лошото на дребната буржоазия? — рече Синкфилд.
— Нищо, лейтенанте. Просто е скучна.
— Смятате ли, че майка ви е от дребната буржоазия? — рече той.
— Майка ми ли?
— Ъ-хъ. Майка ви.
— Какво общо има майка ми тук?
— Просто бях любопитен да разбера какво мислите за нея — рече той.
— Тя ми е майка и толкова. Живееше, както можеше.
— А баща ви?
— Той ме научи да свиря на пиано — рече тя. — И на някои други неща.
— Знаете ли къде е мистър Мизъл?
— Не — каза тя. — Той и майка ми се разделиха преди години. Не знам къде е сега.
— Имате ли братя или сестри?
— Не — отвърна тя без колебание. — Никакви. Защо са всички тези въпроси за моето семейство, лейтенанте?
— Не знаехте ли, че Игнейшъс Олтигбе е бил ваш брат? — рече Синкфилд и аз се възхитих на начина, по който стигна до този въпрос. Кони Мизъл изглеждаше изненадана. Устните й се разтвориха, а веждите се повдигнаха. После се намръщи. Така правят повечето хора, когато са изненадани — или искат да изглеждат изненадани.
— Игнейшъс? — каза тя с голяма доза недоверие. — Мой брат?
— Така излиза от удостоверението му за раждане — рече Синкфилд.
Тя се замисли за момент, после се разсмя. Отметна глава назад и се разсмя така, сякаш беше чула нещо наистина смешно. Когато спря да се смее, тя избърса очите си бързо, преди да успея да видя дали има сълзи в тях, и каза:
— Искате да кажете, че майка ми е лягала с черен. Кога е било това — в началото на четирийсетте?
— Очевидно — рече Синкфилд.
— Майка ми мразеше черните — каза Кони Мизъл.
— Сигурно не е мразела бащата на Олтигбе.
— Може да я е изнасилил — рече тя.
— И после се е появил да й даде името си? — Синкфилд поклати глава. — Какво ви казах, може би не е мразела всички черни наред.
— О, тя нямаше нищо против латиноамериканците — каза Кони Мизъл. — Но мразеше черните, и жабарите, и евреите. Майка ми имаше много предразсъдъци. — Тя се изсмя отново. — Още не мога да свикна с тази мисъл. Че Игнейшъс ми е брат. Ако знаех, щях да отида на погребението му.
20
Джеймс Бозуел (1740–1795) е близък сподвижник и биограф на Самуел Джонсън (1709–1784) — законодател на просветителската литература в Англия, филолог, езиковед, есеист, критик и поет, автор на известния „Речник на английския език“. — Б.пр.