— Хайде — рече Дейн.
— Къде?
— Където навярно е започнало всичко. В спалнята.
Отново се озовахме в преддверието, завихме надясно и след като отворихме една-две врати, открихме онова, което очевидно беше господарската спалня. Вътре имаше огромно легло, от онези с нестандартните размери. То беше в безпорядък, завивките се бяха свлекли на пода. В стаята имаше шкаф, тоалетка, шезлонг и картина на стената — натюрморт. Или ставаха три натюрморта. На пода се виждаха две купчинки дрехи, мъжки и женски. Спалнята имаше изглед към залива. Забелязах, че яхтата все още пухтеше недалеч от брега, явно напук на всичко.
— По дяволите — каза Дейн, обърна се и излезе. Тръгнах подире му като дресиран пудел.
В дневната Дейн отиде до кушетката, прегъна широкия си кръст, за да разгледа по-добре покойната мисис Робърт Ф. Еймс. Когато свърши, той се изправи, отиде до тялото на Джонас Джоунс, покойника от Маями Бийч, коленичи, огледа го за момент, после стана и отиде до телефона. Вдигна слушалката, набра пула и зачака да се обади телефонистът.
— Спешен случай — каза Дейн в слушалката. — Името ми е Артър Дейн. Аз съм частен детектив и искам да съобщя за едно убийство и едно самоубийство.
Той продължи да говори, но вече не го слушах. Вместо това, отидох до Луиз Еймс и я разгледах отново. Тя изглеждаше все така изненадана от своята смърт. Лявата й ръка бе свита в юмрук. Погледнах през рамо към Дейн. Все още говореше по телефона, с гръб към мене. Разтворих левия юмрук на Луиз Еймс. Тя стискаше два ключа. Като че ли бяха ключове от врата. Върху широкия край на единия, точно под дупчицата, беше залепено късче тиксо. Под него се виждаше парченце хартия, точно толкова голямо, че да побере номера, който бе напечатан там. Номерът беше 712. Пуснах двата ключа в джоба на сакото си.
Дейн стоеше на телефона. Отидох до мястото, където Джонас Джоунс лежеше мъртъв, и втренчих поглед в него. Имаше вид, сякаш още го болеше. Не стискаше нищо в ръцете си, така че преброих отново дупките от куршуми по гърдите му. Все още бяха две.
Артър Дейн се обърна — току-що бе затворил телефона — и рече:
— Свързах се е кабинета на шерифа. Един от помощниците му тръгва насам.
— Как така самоубийство? — попитах аз. — Два пъти е стрелял в себе си.
Дейн сви рамене.
— Лошо си е свършил работата. Често се случва със самоубийците. Скоро четох за някаква жена. Отишла до погребалното бюро с колата си, паркирала я, влязла вътре, предплатила за погребението си, после излязла, седнала в колата и изстреляла пет куршума в себе си. Още е жива.
— Познавахте ли го?
— Кого? Джоунс ли?
— Да.
— Виждал съм го.
— Разговаряли ли сте с него? — попитах аз.
— Не.
— Тук изпълняваше службата на расов жребец и беше много доволен от образа си в огледалото. Дори може да е бил влюбен в себе си; повечето са такива. Не е изключено да е убил Луиз Еймс. Но ако беше той, сега щеше да е прекосил четири щата, нямаше да лежи там и да цапа килима с всичката тая кръв.
Дейн отново сви рамене.
— Всичко това можете да разправите на помощник-шерифа — рече той. — На тях им допадат аматьорските теории.
— Не приемате ли моята версия?
— Приемам това, което виждам — каза Дейн. — Както виждам, като начало следобед са се търкаляли в леглото. Или дори по обяд. Виждам наполовина празна бутилка алкохол. Виждам мъртва жена с два куршума в гърдите, все още по пликчета, така че може вече да са били свършили, когато е избухнала кавгата, или са се канели да започнат. Ще направят анализи и всичко ще се изясни. Виждам един мъж проснат на пода и оръжие на три и половина инча от ръката му. Това е револвер, така че парафиновата проба ще свърши добра работа. И вероятно по оръжието ще открият неговите отпечатъци. Само едно нещо не е наред — прострелял се е два пъти, но самоубийците са смахнати, иначе нямаше да са самоубийци. В едно съм сигурен. Шерифът на Талбът няма да си губи времето с психоанализи на този красавец тук. За шерифа това е само още един труп и ако може да приключи със случая, като му лепне етикета „убийство и самоубийство“, тъкмо това ще направи.
— Наистина ли смятате, че е убийство и самоубийство?
— Това виждам — каза Дейн. — Ще си направят анализите. Ще изчислят под какъв ъгъл е изстрелян куршумът; ще потърсят отпечатъци, за да разберат дали е натиснал спусъка с палеца или с показалеца. Ще видят степента на изгаряне на барутните частици, за да определят от какво разстояние е стреляно. Ще вземат проби, за да установят какво количество алкохол са поели. Ако са били достатъчно пияни, това ще даде още една възможност на шерифа да приключи всичко по най-бързия начин.