— Какво искаш да кажеш? — попитах аз.
— Опитваш се да промениш принципите си — каза тя. — Никога не си го правил. Преди два месеца нямаше да вземеш онези ключове от ръката на мъртвата. Нямаше да допуснеш онази бедна душица Пипълс да се напие в болницата. Мисля, че си… знаеш ли, мисля, че си се увлякъл.
— По какво?
— По Кони Мизъл.
— Почти не я познавам — отвърнах аз. — Яж си салатата. Хубава е.
Сара я опита. Кимна.
— Прав си, хубава е — каза тя и се върна към темата на вечерта: какво се е случило с Дикейтър Лукас. — Добре, съгласна съм — рече тя. — Виждал си я само два-три пъти. Но ти я познаваш. Наистина я познаваш. Сигурна съм. Познаваш я така, както познаваш и капитан Бонвил, макар да не си го виждал никога. Струва ми се, че познаваш Кони Мизъл по-добре, отколкото мене.
— Не разбирам какво иска тя — казах аз.
Сара се засмя. Смехът й не беше приятен.
— Съвсем не я познавам, но от това, което си ми разказвал, разбирам какво иска тя.
— Какво?
— Отмъщение — каза Сара.
— Смешна дума.
— Защо? — рече тя. — Мястото й е в помийната яма наред с алчността, омразата, користолюбието и всичко останало. Все твои стари приятели. Или познайници.
— Тази вечер ми поднасяш някакви интересни теории — рекох аз.
Тя отново си взе от салатата и отпи от виното, което бях поръчал. После ме погледна и ми се стори, че забелязах нещо в очите й. Някаква мекота. Може би дори нежност.
— Няма да се откажеш, нали? — рече тя. — Докато не стигнеш до края, до гадния, мръсен, проклет край.
— Точно така — отвърнах аз.
— Защо?
— Навярно защото искам.
— Искаш или трябва?
Свих рамене.
— Няма значение, нали?
— И тези ключове, дето открадна. Какво ще правиш с тези ключове?
— Ще ги използвам — рекох аз.
Тя не каза нищо повече. Всъщност тя не каза нищо повече през остатъка от вечерта и ние довършихме вечерята в мълчание — студено, потискащо мълчание.
Реших, че два и половина сутринта е най-подходящото време за влизане с взлом. Дотогава всички са заспали. Бдителността на охраната е най-отслабена, дори в „Уотъргейт“. Успехът на моя гениален план зависеше от съдействието на един втори заместник-министър на земеделието, на когото някога бях свършил дребна услуга. Не бях споменал името му в един мий доклад, когато спокойно можех и да го направя. Освен това дадох му да разбере, че не съм го споменал и оттогава си остана умерено честен — като повечето втори заместник-министри на земеделието.
Той живееше два етажа под апартамента, обитаван от бившия сенатор Робърт Ф. Еймс и неговата голяма добра приятелка и постоянна съучастница Кони Мизъл. В една телефонна будка на Вирджиния Авеню, срещу „Уотъргейт“, пуснах монета и набрах номера. Телефонът иззвъня пет пъти, преди нечий сънен глас да смънка „ало“ в слушалката.
— Здрасти, Хойт — рекох аз. — Тук е Дийк Лукас. Извинявайте за безпокойството.
— Кой?
— Дийк Лукас.
Мина известно време, преди това да стигне до съзнанието му. После каза:
— Знаеш ли колко е часът?
— Два и половина — отвърнах аз. — Ужасно съжалявам, ама закъсах здравата. Бях на едно гости и трябва да съм си загубил портфейла, а пък колата ми не е тука, та не бихте ли ми заели пет долара да се прибера вкъщи?
— Искаш пет долара назаем?
— Точно така.
— Къде си?
— Отсреща ма улицата.
— Добре, качвай се. Аз съм в петстотин и деветнайсети.
— Много съм ви признателен, Хойт.
Портиерът се прозя и позвъни горе да провери дали ме очакват. След като се увери в това, той кимна с глава към асансьорите. В асансьора натиснах номер седем. След секунди се озовах на седмия етаж, слязох и почаках, докато асансьорът тръгне обратно надолу. Щом се уверих, че е тръгнал, натиснах долния бутон, после изтичах до вратата с огромния червен надпис „изход“. Отворих я, избутах навътре езика на ключалката и с помощта на тиксото, което бях купил в нощната дрогерия на ъгъла на Седемнайсета и „Кей“, го запечатах в това положение. Затворих вратата внимателно и изтичах обратно до асансьорите тъкмо когато оня, който бях повикал, пристигна. Влязох и натиснах петия бутон. На петия етаж слязох и тръгнах по коридора, докато открих номер 519. Натиснах звънеца. Вратата се отвори почти веднага и мъж в халат и пижама пъхна в ръцете ми петдоларова банкнота.