— Сенаторът е съвсем разстроен заради жена си — каза тя. — Беше истински удар за него.
— Кога е погребението? — попитах аз.
— Утре. Но ще бъде в съвсем тесен кръг.
— Най-добре е да го повикате тук — рече Синкфилд.
— Той е направо съсипан.
— Ще се съсипе нацяло, като чуе това, което имам да му кажа.
Кони Мизъл беше облечена в черен пуловер и черни панталони, навярно от уважение към мъртвата съпруга на сенатора. Изглеждаше сексапилна в черно. Тя изглеждаше сексапилна в каквото и да е. За мене Кони Мизъл бе олицетворение на секса — на истинския, съвършен секс. Не я харесвах и нейният ум ме плашеше, защото беше по-пъргав от моя, но разбирах какво изпитваше Синкфилд към нея. Разбирах и му завиждах.
Тя гледаше Синкфилд с любопитство.
— Какво имате да му казвате, лейтенанте?
— Ами първо, че Дейн е мъртъв. Застрелях го тази сутрин.
От нея можеше да излезе великолепна актриса. Лицето й остана неподвижно — с изключение на очите. Те премигаха.
— За Артър Дейн ли говорите?
Синкфилд кимна.
— Точно така. Артър Дейн, частния детектив. Най-добре е да повикате сенатора.
Кони Мизъл погледна втренчено Синкфилд. После каза:
— Да, може би трябва.
Докато я нямаше, аз казах:
— Какво смяташ да правиш?
Синкфилд се усмихна едва. Усмивката му беше сурова.
— Стой и гледан — отвърна той.
— Добре. Ще стоя и ще гледам.
Сенаторът се дотътри със старческа походка. Носеше сако от туид, риза без вратовръзка и сиви панталони. Беше обут в домашни пантофи. Влачеше краката си. Уловила го под ръка, до него вървеше Кони Мизъл.
— Здравейте, сенаторе — рече Синкфилд.
Еймс кимна на Синкфилд.
— Искали сте да ме видите? — каза той.
— Съжалявам за съпругата ви — рече Синкфилд. — Заловихме човека, който я е убил. Аз го застрелях тази сутрин. Той е мъртъв.
Бившият сенатор огледа вяло стаята.
— Мислех… мислех, че се е самоубил. Казаха ми, че застрелял Луиз и после се самоубил.
— Не — каза Синкфилд. — Друг човек уби жена ви. Казваше се Дейн. Артър Дейн. Беше частен детектив и работеше за жена ви. Той ги е убил и двамата.
Еймс се добра до едно кресло и се отпусна в него. Той погледна към Синкфилд.
— Но тя все пак е мъртва, нали? Искам да кажа — Луиз. Все пак е мъртва.
— Сенаторе? — рече Синкфилд.
— Да.
— Всичко свърши. Наистина всичко. Не е нужно да се преструвате повече. Знаем за Лос Анжелис през четирийсет и пета. Знаем за онзи мъж, когото сте убили там. Пърлмутър.
Сенаторът премести поглед от Синкфилд върху Кони Мизъл.
— Не съм предполагал, че ще стане така — каза той. — Никога не съм предполагал, че ще стане така.
— На твое място не бих говорила повече, скъпи — обади се тя.
Сенаторът поклати глава.
— Те знаят. Какво значение има вече? — Той погледна към мен. — Франк Сайз ще остане доволен, нали, мистър Лукас? Веднъж, когато бях много млад, се напих и убих човек. Бива си я тая история, а?
— Не е кой знае какво — рекох аз. — Такива неща се случват всеки ден. Цялата работа започва след това. Цялата работа е, че си мълчахте, когато убиха дъщеря ви, защото е знаела как са ви изнудвали. Цялата работа става още по-лоша, защото продължихте да мълчите и след като Игнейшъс Олтигбе беше застрелян на улицата. Вашето мълчание струваше живота на жена ви и на оня младеж, дето се мъкнеше с нея. Но най-интересното в цялата работа е как мис Мизъл ви е заставила да направите всичко това. Любопитно ми е, сенаторе. Какво изпитва човек, като живее под един покрив с изнудвача си?
Еймс погледна към Кони Мизъл.
— Обичам я — отвърна той. — Ето какво изпитвам, мистър Лукас.
Тя се усмихна на Еймс, а после отправи същата усмивка към Синкфилд.
— Ще арестувате ли сенатора, лейтенанте?
— Точно така. Ще го арестувам.
— В такъв случай не следва ли да му кажете какви са правата му? Нали това е ваше задължение, да го уведомите за правата му?
— Той знае какви права има. Знаете какви са правата ви, нали, сенаторе?
— Имам право да мълча — отвърна Еймс. — Имам право да… — Той погледна към Синкфилд и въздъхна. — Знам какви са правата ми. Да свършваме с тази история.
— Не бързайте — рече Синкфилд. — Мисля, че все още не разбирате какво става. — Той кимна към Кони Мизъл. — Тя и Дейн стоят зад всичко това. Тя ви е изнудвала, а Дейн е извършвал убийствата. Първо дъщеря ви, после нейния приятел, след това жена ви и онзи Джоунс. Дейн ги е убил всичките. Вие сте променили завещанието си и сте я направили ваша единствена наследница. Как е успяла да ви принуди?