— Ти трепериш — рече той.
— Знам. Но не мога да спра.
Той заобиколи бюрото, коленичи, хвана с поената кърпа трийсет и двукалибровия револвер и притисна безжизнената дясна длан на Еймс около него, после я остави да падне на килима.
— Все едно, няма да обърнат много внимание на отпечатъците — каза той.
— Какво ще правиш сега? — попитах аз.
— Зависи от тебе — отвърна той. — От това дали ще бъдеш с мен или не. Знаеш ли, тя наистина искаше да те убия.
— Знам.
— Тя щеше да се измъкне — рече той. — С тези двайсет милиона долара щеше да се измъкне като нищо.
— Може би — казах аз.
— Няма да ти хареса да си мълчиш, а?
— Не — отвърнах аз. — Няма да ми хареса.
— Не е задължително да ти хареса.
— Знам — рекох аз.
— Е?
— Добре — казах аз. — С теб съм.
29.
Следното недатирано писмо бе открито от лейтенант Дейвид Синкфилд сред вещите на Констънс Джийн Мизъл. Той го намери, навито на руло, в пръчката на завесата в банята.
„Скъпа Кони,
Когато получиш, това писмо, вече няма да съм между живите, а искам само да знаеш, че те обичам и ми се ще да бях направила повече за тебе, ами при това положение направих, каквото можах.
Сигурно ще се изненадаш, като намериш револвер в колета. Този револвер имам много отдавна — ти още не беше родена. Държала съм го винаги в тази куха Библия. Видях такава Библия в един филм и тя ми се стори добро скривалище.
И тъй, този револвер беше използван от мене и един човек, за когото никога не си чувала да е направил нещо ужасно и страшно. На 14 август 1945 година нахълтахме в един магазин за алкохолни напитки и убихме собственика. По-точно мъжът, с когото бях, го уби. И двамата бяхме ужасно пияни, защото празнувахме края на войната и бяхме останали без пари и пиене, затова решихме да си намерим отнякъде и какво се случи, вече ти разказах. В тази стара изрезка от вестник е описано всичко.
Сега имам една изненада за тебе. Името на мъжа е Робърт Ф. Еймс. Той е сенатор във Вашингтон. Също така е и демократ, макар това да не означава нищо. Освен това е много богат!!! Поне жена му. Чела съм за него и за жена му във вестниците и списанията и даже няколко пъти съм го виждала по телевизията.
А ето и истинската изненада. Робърт Ф. Еймс е истинският ти баща. Това вече е нещо, нали? Трябва да успееш да измислиш нещо и да се възползваш от тази малка информация. Знам, че аз бих могла, ако бях на твое място. Бог ми е свидетел, че съм се опитвала да измисля начин да измъкна малко пари от него, но не можах да се сетя за нищо, което да не ме вкара в беля.
Е, миличка, това е всичко. Нямам какво друго да ти оставя, но не исках да си отида, без да ти оставя нещо. Бъди добро момиче. И ако не можеш да бъдеш почтена, бъди предпазлива.
Обичам те от все сърце и те целувам.“
30.
Пет дни по-късно Франк Сайз си послужи с гумичката на един жълт молив, за да побутне петдесетте страници към мен. Поклащайки глава намръщено, той каза:
— Тук няма нищо за мене.
— Така стоят нещата — рекох аз.
— Не казвам, че не си си свършил добре работата. Много майсторски си пипнал тази Мизъл. И сенаторът я е застрелял, а после и себе си със същия револвер, с който е убил онзи човек в Лос Анжелис — ти наистина се справи чудесно. Но тук няма нищо, за което телеграфните агенции вече да не са съобщили. За бога, звучи като най-обикновена криминална история.
— Мисля, че си е точно това — рекох аз. — Криминална история.
Той отново поклати глава. Целият му вид изразяваше разочарование.
— Просто не е по моята част.
— С това разполагаме — рекох аз.
Той захапа долната си устна и после каза:
— Все пак какво ли е изпитвал, докато е живял с нея? Как ли се е чувствал наистина?
— Не знам — отвърнах аз.
— По дяволите, ти как мислиш, че се е чувствал?
— Мисля, че му е харесвало. Мисля, че му е харесвало, защото най-после е имало някой, дето е знаел какво е извършил навремето, през четирийсет и пета. Това трябва да е било известно облекчение за него. Мисля, че му е харесвало тя да го командва. Имал си е някои сексуални странности и предполагам, че тя умело ги е задоволявала. И навярно от време на време го е водела в библиотеката, смъквала е Библията и му е показвала револвера, за да му напомни за своята власт. Или за да го накаже, когато се е противял, ако изобщо го е правил. Не съм сигурен. Сигурен съм само, че е знаел къде е оръжието.