Сайз продължаваше да се мръщи.
— Сигурен ли си, че няма още нещо — нещо, което никой друг не знае? Нещо може би около тази Мизъл?
— Няма нищо друго. От този материал ще излязат три хубави колони. И навярно това е всичко, което може да се изстиска от него.
Той поклати глава.
— Но какво е представлявала тая Мизъл? Искам да кажа що за човек е била?
Трябва да съм вдигнал рамене.
— Просто едно момиче, което се готвеше да направи големия си удар, но не успя. За малко не успя.
— Това не ми говори нищо за самата нея — рече Сайз.
— Не мога да ти кажа нищо повече.
— Сигурен ли си, че не си пропуснал нещо? — попита той. — Някоя истинска мръсотия, която бих могъл да използвам?
— Не, ме съм пропуснал нищо.
— И ме си забравил нищо?
— Само това — рекох аз. — Почти бях забравил. — Подадох му лист хартия. Беше сгънат.
— Какво е това? — попита той, разгъвайки листа.
— Оставката ми.
— О, по дяволите, Дийк, не бива да напускаш. Не исках да стане така.
— Знам — рекох аз.
— Ще ти дам друг случай — каза той.
— Не — отвърнах аз. — Не ми се иска.
— Какво смяташ да правиш?
— Не знам — рекох. — Мисля, че бих могъл да преподавам. История. Разбирам доста от история.
— Сериозно ли говориш? — попита той. — Къде ще преподаваш?
— В парамаунтския университет — отвърнах аз.
Франк Сайз поклати глава.
— Май никога не съм го чувал.
— Не — рекох аз. — Малко хора го знаят.