Първо, Константинопол. Иконата, спасена от Мак, по-късно бива унищожена. Градът бива опустошен от онези, дошли да го запазят. Тук злото печели точка.
Второ, хан Кублай загубва своя скиптър. Загубата на скиптъра лишава монголската орда от част от късмета и побеждаващата им сила. Заплахата спрямо западната цивилизация намалява. Тук Доброто печели.
Трето, във Флоренция бива спасено безценно произведение на изкуството. Ди Медичи и Савонарола, и двамата потенциални проводници на зло, умират ненавременно, като по този начин спестяват на света много мъка. Точка за Доброто.
Четвърто, огледалото на доктор Дий всъщност въобще не е важно. Но Марлоу беше важен. Ако бе останал жив щеше да напише още много възвишени и, следователно, етически значими творби. Втора точка за Злото.
Пето, дали френското кралско семейство щеше да бъде спасено, или не, би имало много малко значение в далечен исторически аспект за отклоняването на демократичните реформи през деветнайсети век. Но спрямо краля и кралицата бе извършено зло. Равен резултат.
И последно, и двете страни извършиха измами. Така последният резултат се анулира.
При това положение обявявам: това състезание завършва без резултат!
ГЛАВА V
Мефистофел този път не разбра веднага, но научи новината по-късно от един ангел, пътувал от Рая към Лимбо, за да присъства на обявяването на победителя в състезанието. Този ангел бе избрал да пътува със собствените си криле, защото усещаше, че има нужда от упражнения, а и защото отдавна не бе виждала прекрасните гледки по пътя. И докато минаваше покрай небесните къщи, оставяйки един от най-хубавите райски квартали зад гърба си, що да види насреща си — Мак се тътри нагоре по каменистия път, водещ към по-горните небесни селения. Вървял бавно, каза ангелът, на собствените си два крака и се движел. Само това знаел ангелът.
— Но къде е отивал? — зачуди се Мефистофел.
— Изглеждаше, че отива да се срещне със Знаеш Кой — каза ангелът.
— Само не и със Знаеш Кой! — извика Михаил.
— Така ми се строи. Но, разбира се, може и само да се е разхождал.
— Но как изобщо може да му дойде наум да търси Бог? Как смее? Без пропуск? Без препоръки? Без ескорт от известни духовни личности с доказана набожност? Това е нечувано.
— Но точно това става — каза ангелът.
— Да можех да видя какво става всъщност — въздъхна Михаил, а Мефистофел кимна в знак на съгласие.
ГЛАВА VI
Когато Мак стигна до най-високата облачна планина, той съзря право пред себе си големи бисерни врати, които бавно се завъртяха на златните си панти, когато приближи. Той влезе и се намери в пищна градина, в която всички дървета и храсти даваха добър плод и никъде не се виждаше ни гол охлюв, ни друга зловредна гадина. После към Мак с бързи крачки се приближи един висок мъж с брада и бяла роба, комуто Мак се поклони ниско и каза:
— Здравей, Господи.
Мъжът се втурна и му помогна да се изправи с думите:
— Не, не, не ми се покланяй, аз не съм Господ. Боя се, че не може да дойде да говори с теб точно в този момент, както би искал, но изпрати мен, Своя слуга, да ти кажа, че Е решил да отмени присъдата на Ананке и да обяви теб за истинския победител в състезанието.
— Мен ли? — извика Мак. — Но с какво съм заслужил тази чест?
— Не съм информиран за подробностите — каза мъжът с брадата. — Но така или иначе, не е нищо лично. Просто е взето решение да прехвърлим отговорността за делата на света в ръцете на обикновените мошеници и на хората, които си заслужават това, което са. Старите богове се опитаха да управляват света и се провалиха, Господ и дяволът също опитаха и не успяха, Законът пробва и също не успя, Здравият разум беше недостатъчен, дори и Хаосът се оказа недостатъчен. Това е ерата на обикновения човек. Твоите простички, егоистични действия, Мак, извършени за твоя собствена угода, но със слабата надежда, че ще послужат за изпълнението на някоя по-благородна цел, трябва да бъдат обявени за истинския победил в това състезание, защото дори този лек идеализъм в подбудите ти е много по-убедителен, отколкото всички онези велики и далеч по-сложни идеи.