— И аз какво трябваше да науча от всичко това? — попита Мак.
— Че си свободен също тъй, както съм и аз. Може да не е много, но все е нещо, нали?
ГЛАВА VII
Винаги настъпваше известен отлив след такова голямо събитие, каквото беше Състезанието на хилядолетието. Скоро след като то свърши, Аззи пак започна да се чуди какво да прави. И реши да види какво се е случило с Фауст и другите.
Откри Фауст в една кръчма извън Краков. За негово огромно изумление, там беше и ангелът Бабриел, седнал в сепарето до Фауст с бира пред себе си. Те поздравиха Аззи с добре дошъл, когато влезе, и му предложиха едно питие.
Фауст продължи разговора си, откъдето го беше прекъснал:
— Чу ли я онази дама, Ананке? Това беше Маргарита, която преди това правеше всичко възможно, за да ме спечели!
— Не го приемай като нещо лично, стари приятелю — заобяснява Бабриел. — Тя говореше от името на Необходимостта.
— Да, но защо ли Ананке е избрала именно нея? — Той се замисли за миг и продължи:
— Предполагам, че е притежавала онези качества, нужни на Необходимостта, за да може сляпо да управлява човешката съдба.
Бабриел премигна, отпи от своята отрова и остави чашата.
— Значи си го разбрал, така ли? Е, видя ли, че и ти научи нещо, Фауст?
— Но не ми е достатъчно — отвърна Фауст. — Аз можех да се справя, Бабриел! Имам предвид нас, хората. Можехме да отхвърлим и последната тирания. Само ако…
— Не и сам — каза Бабриел. — Не искам да звуча като моралист, но всъщност ние осъждахме недостатъците на цялото човечество, а не само твоите.
— В това има нещо нездраво — възрази Фауст. — Всичко, още от самото начало, е било против нас. Те разбират какви са качествата, които ни липсват, после казват, че се нуждаят именно от тях и ние губим, защото не ги притежаваме. Но откъде биха могли да получат престава как бихме се държали, ако не от самите нас?
— Вярно — кимна Бабриел. — Хайде стига вече, дай да не говорим повече за политика. Играта свърши. Дай да пийнем, да поговорим за доброто старо време и да си ходим.
В този миг влезе Мак, затананикал някаква студентска песничка. От състезанието насам той забележително се бе поправил. Сега беше търговец, на път да спечели собствено богатство. И имаше красива приятелка, която силно напомняше за Маргарита. От посещението си в Рая насам, се бе върнал към живота си на Земята с огромна радост.
Другите се събраха около него. Аззи попита:
— И какво ти каза Той?
— Кой?
— Бог, разбира се. Гледахме те от Палатата на правосъдието как се изкачваш към Рая. Какво научи?
Мак премигна от неудобство.
— Не бих могъл да кажа, че съм научил нещо. Пък и така или иначе не се срещнах лично с Бог. А само с един Негов приятел.
— Но той ти е казал, че всъщност ти печелиш състезанието, нали?
— Е, не точно. От всичко казано разбрах, че трябва да правя с живота си онова, което искам. И аз това и правя.
— Само това ли можеш да ни кажеш? — попита Аззи.
Мак се смръщи и не отговори. После пак се усмихна.
— Хайде, приятели — каза той, — запазил съм маса за всички ни в „Ранената патица“. Там ни чака готова печена гъска. Ще ядем и ще вдигаме наздравици за делата си и ще се смеем над своите недостатъци си.
Тази идея се хареса на всички. Но Фауст каза, че ще отиде при тях по-късно. Той излезе от кръчмата и тръгна по улица „Малкия Казимир“, докато стигна до малка чайна, където си бе уговорил среща с Елена, и влезе вътре.
Елена седеше на малка маса и си пийваше оранжада със сламка. Тя му се усмихна студено, когато той влезе и седна до нея.
— И така, скъпа моя — каза Фауст — ти ги преметна тия стари дами. И сега се връщаш при мен!
— Само за да ти кажа сбогом, Йохан — каза Елена.
— О? Така ли си решила?
— Реших да се върна при Ахил — кимна Елена. — Това е необходима част от архетипа на Елена. В крайна сметка се върнах окончателно при Менелай, когато бях женена за него.