— Е, предполагам, че е за добро — Фауст не съжаляваше особено, че си отива от него, защото тя беше прекалено хубаво нещо, за да може да му се случи завинаги. — Нашите архетипове не си подхождат много. Ние и двамата сме доминиращи, уникални. Но само си представи колко хубаво бихме могли да си живеем!
— Повече ти, отколкото аз — отвърна му Елена. — И освен това ти предпочиташ малките гъсарки. Защо не се хванеш пак с твоята Маргарита?
— А ти откъде знаеш за нея? — настоятелно попита Фауст. — Няма значение, знам, че няма да ми кажеш. Пък и Маргарита е вън от играта. А ако трябва да сме точни, аз всъщност не я ценя много, ако и за кратко да е била Ананке.
На вратата на чайната се затропа. После се чу шум от дъвчене, сякаш три стари вещици гризат дървенията. Изпод вратата протече зелена слуз.
— Не трябва да караме Налудничавите сестри да чакат — Елена стана и тръгна към вратата.
Останал сам в чайната, Фауст се загледа с празен поглед в нищото пред себе си, в което виждаше единствено собствените си разбити мечти.
Никой не го удовлетворяваше. Мъже, жени, духове, всички му се струваха прекалено лекомислени. Та дори и Ананке се оказа една интелектуална празноглавка. Спомни си, колко добре се чувстваше, застанал начело на най-великия легион от магьосници, който е бил събиран някога. Те биха могли да положат началото на нова ера. И под тяхното водачество човечеството действително би могло да се издигне… Или да умре по пътя натам! Макар че все още не! Ала един ден… Един ден човечеството ще заслужи своя Фауст. Тогава нека да внимават!
Той стана и тръгна да излиза. В този миг въздухът изсветля и пред него застана Илит. Тя изглеждаше извънредно привлекателна. Фауст я гледаше без да промени изражението си. Предполагаше, че е дошла да му предаде някое ново съобщения я от Доброто, я от Злото, а той не искаше да ги знае.
— Да — попита той — какво има?
— Напоследък си мисля — започна Илит. После се разколеба. Беше облечена в дълга изумруденозелена роба, събрана отпред по римската мода. На нежния й врат висеше перлен наниз. Косата й бе отметната назад и подчертаваше дългия овал на лицето й.
Тя продължи:
— Преди бях вещица, която служеше на силите на Мрака. После преминах към светлината. Но сега разбирам, че и двете си приличат в много отношения.
— Без съмнение — каза Фауст. — Но защо ми говориш всички тия неща?
— Защото искам да започна отначало — каза Илит. — Искам нов живот, отвъд Добро и Зло. И си помислих за теб, Фауст. Прав или не, ти вървиш по своя път. И затова си мислех да те питам — случайно да имаш нужда от помощничка?
Фауст я погледна. Тя беше привлекателна, интелигентна и усмихната. Той изправи гръб и опъна рамене. Чувстваше как фаустовския дух го изпълва отново.
— Да — каза той. — Мисля, че том; е въпрос, който трябва да преследваме до пълното ми удовлетворение. Седни, скъпа моя. Остани. Това може би е началото на един прекрасен момент.