Фауст така се опияни от собствените си думи, че изскочи от леглото и, като се загъна добре в халата, закрачи нагоре-надолу из стаята, разсъждавайки на глас.
— Философът търси съвършенството на мига, ако трябва да говорим честно. Иска му се да намери толкова съвършен миг, че да му каже „О, миг, поспри. Ти тъй си съвършен.“ И ако някой може да ми го даде, бил той човек или дявол, ще може да вземе душата ми. Предполагам, че Мефистофел е дошъл да говорим именно за нещо такова. И явно е ставало дума за велики дела, защото по каква иначе причина ще иска Мефистофел да ме подмлади, по-точно не мен, а онзи самозванец, преди да започне всичко? По дяволите, той ще покаже на онзи чудесата на света — и видимите, и невидимите — и сигурно ще го засипе с лукс, защото точно това правят дяволите, без очевидно да разбират, че всъщност е необходимо нещо много по-малко от една съблазнителна жена, за да отклонят човека от правия път. Обикновено изкушенията са лесна работа; трябва само да отправиш и най-дребното предложение и грешникът сам хуква към греха си. Но аз съм изключение от правилото. И ето че той ми отне всичко! Фауст бе велик, защото знаеше, че един ден той ще бъде посочен и избран свише. Разбираш ли ме, Маргарита? Това беше единственият ми шанс да се включа в голямата игра, а сега той вече няма да се върне.
— Не можеш да ги оставиш така! — извика Маргарита.
— И няма да ги оставя! — извика Фауст в отговор и добави с по-тих глас. — Но какво бих могъл да направя? Мефистофел и самозванецът може да са навсякъде!
Точно в този миг всички църковни камбани в-големия град зазвъняха за вечерня. Силният бронзов звън с трептящите си вибриращи тонове и малките вълнисти затихващи обертонове отекнаха надълбоко в лабиринтите на Фаустовия слух и му донесоха една важна новина, достъпна единствено за неговия слух…
Великденската служба. Тя се чества и на Земята и на Небето. А сред силите на мрака това беше една величествена антивеликденска Неделя.
Разбира се, те ще бъдат точно там — Мефистофел и самозванецът!
— Зная къде може да са! — извика Фауст. — Ще тръгна след тях да преследвам съдбата си!
— Прекрасно! — извика Маргарита. — Ех, да можех да споделя поне една мъничка частичка от тази съдба с теб!
— Да бъде! — отвърна Фауст с вик. — Ти, Маргарита, ще ме придружиш, ще ми помогнеш в тази мисия и ще споделиш моята награда!
— Толкова ми се иска — каза Маргарита. — Но, уви, господине, аз съм само една обикновена гъсарка, която само преди два дни е станала кръчмарска слугиня. Не разбирам нищо от алхимия.
— Няма нужда да разбираш от алхимия, за да те пратя да ми купиш лекарство от аптеката — каза Фауст. Той облече работната си роба. — Хайде, обличай се и да започваме!
ГЛАВА X
И така Фауст се впусна в трескави приготовления. Първо трябваше да си направи списък. Той седна зад бюрото и като топеше непрекъснато перото в мастилницата, написа всички съставки, необходими да се направи една наистина първокласна Магия за Пътуване. После се отпусна назад и изпадна в тиха почуда. Щеше да му отнеме месеци, дори години, да ги събере всичките, за да го отведат на Вещичата неделя и на всички останали места, където би искал да отиде след това. Трябваше да помисли и за Маргарита, понеже възнамеряваше да я вземе със себе си. Проблемът бе, че не разполагаше с никакво време да се сдобие със съставките по законен път. Но трябваше да ги има, защото иначе историята на Фауст, великата история за човешките възможности и въображение, противопоставени на Машинациите на дявола, нямаше да бъде разказана.
Струваше му се, че ако иска да спечели тази точка, то значи беше време да се предприемат крайни мерки, та дори и да не са съвсем законни. И ако в дългата история на изкуството на аргументирането, целта винаги е оправдавала средствата, то този момент бе точно такъв.
И тогава, изведнъж, той осъзна какво трябва да направи. Стана, взе един комплект с алхимически инструменти, които се оказваха полезни понякога, когато Магиите за отключване не действаха. Освен това взе един мях испанско вино, защото може би щеше да има нужда от подсилване преди края на това начинание.
— Хайде ела — каза той на Маргарита — трябва да свършим една работа.
Огромната маса сиви камъни, която представляваше Ягелонския музей, се възправяше сама-саменичка, тъмна и пуста, в парка на хълма, вдясно от Вратата „Свети Рудолф“. Маргарита стоеше настрани, докато Фауст мърмореше заклинания за отключване пред вратата на предния вход. И точно както се боеше, тази нощ нещо не ставаше както трябва. По-някога само една грешна интонация ще развали на-пълно някое заклинание до такава степен, че настиналите магьосници въобще се въздържат от правене на заклинания, за да не би някое изсумтяване, изречено не на място, да доведе до собственото им унищожение. Но дори и нещо да не беше наред, нямаше никакво значение, защото Фауст бе дошъл подготвен. Той извади малкия пакет с инструменти и се позанима с ключалката, а после, като отпи глътка вино за кураж, бутна и отвори вратата, колкото да могат да се промъкнат вътре с Маргарита.