Намираха се в голямото централно фоайе на музея, но експонатите тънеха в тъма. Мракът се разсейваше едва-едва само от случайните лъчи лунна светлина, проникващи през големите наклонени прозорци в покрива на сградата. Но Фауст познаваше достатъчно добре мястото и дръпна Маргарита да го последва — тя тъкмо зяпаше таблото с родословията на древните полски крале — докато коридорът свърши с една каменна стена. — А сега какво? — попита тя.
— Гледай сега. Ще ти покажа нещо за Ягелонския музей, което повечето хора не знаят.
Фауст прокара ръката си по стената, докато на-пипа една позната издутина и я натисна по точно определен начин. Част от стената се плъзна с глух стържещ звук по добре направените релси и пред тях се откри тесен проход.
— Накъде води този коридор? — попита Маргарита.
— До Забранената зала, най-нечестивата от нечестивите в музея, отдавна забранена от Църквата, тайния музей от мистически предмети, останали от най-древни времена.
Той я поведе по коридора, който ги отведе до висока стая, претъпкана с маси с експонати. На това място дори Фауст изпитваше страхопочитание, защото се твърдеше, че тази стая е съществувала много преди Европа да достигне до сегашното си ниво на цивилизованост. Фауст и Маргарита минаха на пръсти по пътеките между масите и видяха загадъчни медни пръстени от град Ур в Калдеан, бронзови боготворящи пръстени от Тир, жертвени кремъчни ножове от Юдея, универсални, изпълняващи желанията скарабеи от Египет, криви жертвени ножове от почитащите дъгата келти, както и по-съвременни предмети, като например изсушената глава на Роджър Бейкън, универсалната машина на знанието на Реймънд Лал, за която се твърдеше, че била използвана за вкарване на езичниците в правата вяра и няколко от Печатите и покривалата на Джовани Батиста Вико, в лесна за употреба форма, както и други неща.
— Това вече е добре — каза Фауст; Ръцете му бяха пълни с магически предмети.
— Ще те обесят за това! — обади се Маргарита.
— Но първо ще трябва да ме хванат — отговори Фауст. — Това там е Истинската плащеница от Торино. Чудя се дали да не я вземем.
— Имам лошо предчувствие — добави Маргарита, докато я намяташе на раменете си.
Точно в този миг откъм вратата, от която бяха влезли, се чу дрънчене и трополене на подковани обувки, като онези, които носят стражниците, за да не могат вбесените престъпници да ги настъпват по краката.
— Хванаха ни! — извика Маргарита. — Няма измъкване!
— А сега гледай — каза Фауст и нареди предметите, които беше взел, в точно определен ред. Махна с ръце, от устните му се изплъзнаха едва доловими думи, думи, които никога повече не биваше да се повтарят, за да не се промени съществуващия порядък на нещата. Устата на Маргарита зяпна от изумление, когато видя как от предметите избликна ореол от светлина и погълна първо Фауст, а после и нея.
И така, когато стражите влязоха с гръм и трясък в Забранената зала, задъхани и с насочени пики, там просто нямаше кого да арестуват.
ГЛАВА XI
Фауст и Маргарита, доста одухани от пътуването си през етеричното пространство, пристигнаха на влажната поляна пред Рим, където обикновено се състоеше Вещичия великденски събор. Поляната се намираше между две планини с била като глави на фонтанни водоливници. Едно подуто залязващо слънце показваше, че неотдавна тук се бе състояло доста буйно празненство. Но то очевидно вече бе приключило. Навсякъде се търкаляха празни винени мехове и книжни шапки. Оркестрантите тъкмо прибираха инструментите си и се приготвяха да се върнат в Будапеща. Издигнатият огромен олтар в средата преливаше от жертвоприношения. Но поклонниците си бяха заминали и служители на ада тъкмо режеха месото, за да го раздадат на злите бедняци, понеже бедняците са винаги с нас — на Земята, под нея и над нея.
Фауст и Маргарита слязоха по откритото затревено поле, където се бе състояла службата. На Фауст му се искаше да изкрещи от яд. Отново твърде късно! Да стигнеш толкова далеч, на такава висока цена и пак — за нищо! Но бързо се взе в ръце и сериозно си препоръча да не се поддава на отчаяние. Може би все още можеше да се направи нещо.