— Ами заплащането? — попита Ронир.
Аззи отвърна:
— Обичайната ти надница от торбички сребърни монети е депозирана в сметката ти в Хелгейт „Сейвингс & Лоун“.
— Но това е чак в ада! — възкликна Ронир. — Ние джуджетата не ходим там!
— Този път ще трябва да отидеш, ако искаш да ти се плати.
— Когато отидем дотам, те почват да ни размотават и да ни искат документи за самоличност. Изглежда не разбират, че ние джуджетата нямаме шофьорски книжки.
— Я стига си философствал — сряза го Аззи с онзи свой вроден подигравателно-смразяващ тон.
— Не ни дадоха нито да пийнем, нито да хапнем — захленчи Ронир с жален глас.
— Купи си сам! Парите са за това!
Ронир побърза да се отдалечи и, като събра другите джуджета, които тъкмо се оплакваха едно на друго от лошите условия на работа и липсата на вино, разкриха входа към тунела, по който бяха дошли дотук. Джуджетата винаги пътуваха под земята, пробивайки нови тунели там, където нямаше прокарани отпреди. Беше трудна работа и понякога дори им се струваше безсмислена, понеже на повърхността имаше магистрали и пътища, които свързваха всичко с всичко останало. Но джуджетата бяха традиционалисти, които считаха старите начини за най-добри, а и под земята поне знаеш къде се намираш. Те изчезнаха в дупката си и последното, джудже постави тревистия капак на мястото му. Сега вече поляната имаше обичайния си ежедневен и някак омърлян вид и Аззи също можеше да си ходи.
Но все пак дяволът с лисичето лице се колебаеше, все още замислен за двамата Фаустовци. Какво ставаше всъщност? Изглежда Мефистофел, от името на Комисията по хилядолетното планиране и с одобрението на Архангел Михаил, беше дал на Фауст маршрут с местата, на които той трябваше да повлияе съдбините на хората в жизненоважни за бъдещата история на света моменти. Фауст бе приел. Той предполагаше, че двамата с Мефистофел са тръгна ли към стартовата линия, ако може така да се каже, за да започнат състезанието. Но човекът, който щеше да прави всичко това, изобщо не беше Фауст. Той беше самозванец, а Мефистофел май не знаеше ни що. Любопитно.
Дали това беше едно от онези непредсказуеми събития, каквито могат да се случат както на най-злия от нас, така и на най-добродетелния? Или във всичко това имаше някакъв по-дълбок, скрит замисъл?
Аззи беше раздразнен. Макар че се славеше като добросърдечен дявол, събитията напоследък вгорчаваха неговата инак слънчева и весела природа. Това, че минаха през главата му при организирането на поредното състезание на Хилядолетието никак не бе спомогнало за подобряването на настроението му. Още се ядосваше като си спомнеше, че Господарите на Мрака бяха избрали Мефистофел, най-глупавия дявол, съществувал някога, да направи онова, което Аззи бе направил толкова добре преди. А Мефистофел вече се фръцкаше наоколо не с когото трябва!