Какво ли влияние щеше да окаже тази подмяна на самото състезание? Коя страна щеше да спечели от изваждането на истинския Фауст от играта? И, най-важното, кой стоеше зад всичко това? Понеже, колкото повече Аззи размишляваше по въпроса, толкова повече се убеждаваше, че това е било предварително планирано от някого! Теориите за конспирацията са едно от най-великите интелектуални постижения на Ада и в това отношение Аззи бе най-обикновен вярващ, макар че в други отношения неговото мнение се различаваше доста от общоприетото.
Да, някой беше замислил нещо много… дълбоко! И той щеше да научи кой е и да използва всичко за собствената си кауза!
Веднага щом осъзна цялата истина, лошото настроение на Аззи се изпари и той определено се раз весели. Защото, ако съществува нещо, което да накара един дявол да се чувства добре, то това е разкриването на чужд заговор — доказателство, че е по-умен от всички останали.
Аззи приветства тази щастлива възможност. Напоследък беше останал недооценен. Понеже очакваше да го натоварят с организирането на състезанието, не си беше уредил никаква друга интересна работа. Това сега му идваше добре. Имаше и доста хитра идея откъде да започне.
Като хвърли последен поглед на мястото на Вещичия събор и реши, че изглежда задоволително, той се издигна във въздуха, въртейки се като огнен фойерверк, после се стрелна като ракета, разпръсквайки ярки червени и бели искри. Нека някой смъртен да се опита да изчезне по този начин!
ГЛАВА XIII
Полетът му (който стана доста по-разумен, веднага щом излезе в етера) го отведе в познатите му райони на Южния ад, където се намираше Администрацията на Вътрешните пъклени работи. Там въобще не бе отворено за населението на ада, но Аззи знаеше един начин, с който успяваше да надзърне в архивите.
Като се държеше в страни от голямата Административна сграда, претъпкана с тълпи прокълнати души, които чукаха по клавишите на компютрите, и осъдени на цяла вечност затъпяваща скука, макар че им разрешаваха по една почивка за цигара от време на време, понеже Мракът беше благосклонен, ако решиш да се отдадеш на нещо злонамерено. Той отиде до една малка селска механа, разположена леко в дясно зад Администрацията. От там се обади по телефона на Уинифред Фейи, симпатично малко дяволче, негова позната, която беше заместник-началник в Отдела по протокола.
— Хей, маце, как си? — попита Аззи с вятърничавия стил, който Уинифред обичаше.
— Аззи! Цял век не съм те чувала!
— Нали знаеш как става, маце. Ако наистина искаш да направиш нещо лошо на този свят, то ти отнема цялото време.
Малко по-късно те седяха в удобно сепаре в ъгъла и механджията им сервираше напитките — ментов коктейл за Уини и един „Дяволска раздяла“ за Аззи. Побъбриха си малко за общи познати в тази отпускаща атмосфера: за стария Фоксуърти, който сега поправяше „железни девици“ в Отдела за Вечни мъчения; за госпожица Магьлс, която още работеше като лична секретарка при Асмодей, за младия Силвър Фокси — сега младши доставчик в отдела по злините, който доставяше Вечери за прокълнатите. В огнището подскачаше и се стрелкаше весел пламък, а един сляп веселяк в ъгъла припяваше историята на Троя под акомпанимента на лирата си и така добавяше един едновременно класически и романтичен привкус на мястото.
— О, Аззи — каза Уини след няколко питиета — беше такова удоволствие! Но вече трябва да се връщам на работа. Иска ми се да се събираме по-често.
— На мен също — каза Аззи. — Пък кой знае, може би не е съвсем невъзможно? Уини, можеш да ми направиш една малка услуга, ако нямаш нищо против. Пиша една статия за вестник „Сатанинско Дело“ по въпросите на Протоколите и Договорите между Светлината и Мрака. Има един, който още не е пуснат в циркулация. В него става дума за новото Състезание на хилядолетието.
— Зная за какво говориш — каза Уини. — Заведох го в протокола преди два дни.
— Бих оценил възможността да му хвърля едно око.
Уини стана да си ходи. Беше дребна дори и за дяволче, а косата й — подстригана на модна дяволска прическа, която подчертаваше сърцевидното й лице и големите й черни очи.
— Ще ти го донеса тук през следващата почивка.
— Уини, ти си съкровище. Бягай обратно.
Симпатичното дяволче замина, като връцна късата си пола, под която се мярнаха съблазнителни бедра. Аззи седна и зачака в механата, докато часовете бавно се изнизваха. От време на време идваше по някой служител от Министерството да изпие едно бързо на крак. Осветлението тук бе съвършено еднакво: едновременно и ден и нощ, то всъщност имаше цвета на дъждовен следобед. Понякога прекапваше по някоя друга капка дъжд и напръскваше оловносивите прозорци. Аззи намери един брой отпреди две седмици на вестник „Вътрешно Пъклено Дело“, печатен орган на Министерството на Вътрешните пъклени работи. Зачете се без, особен интерес в съобщенията за предметни лотарии, пикници и новото анексиране на Вътрешните пъклени работи. Той бе изпил вече цяла серия кафе-диаболико, подсладено с кокаин, който не само че е законен в Ада, но е и задължителен при провеждането на свещенодействието за разпускане, което работниците в Министерството трябва да провеждат ежедневно по закон. И ето, че не след дълго пристигна и Уини, забързана, с приятно повдигната върху силните малки бедра минипола.