— Взех го! Но трябва бързо да го връщам! — Тя му подаде дебел кафяв плик.
— Само ще надзърна — каза Аззи. Той извади купчината пергаменти и, докато Уини придържаше завитите им краища, набързо ги прегледа. Бързо на-мери договора между Фауст и Мефистофел.
Основните положения бяха изложени със суетна точност, която парадоксално предизвикваше към опит да бъдат нарушени. Започваше така: „Чрез този документ се постига съгласие Йохан Фауст, от различни градове на Земята, но напоследък считан за жител на Краков…“ И със заключителен текст: „Горепосоченият Фауст, лично той или отговарящият на това име, ще преследва неуморно…“
Отговарящият на това име ли? На Аззи това му се стори като отворена вратичка, начин да се замажат нещата, в случай че фалшивият Фауст бъде разкрит. Но щом всеки друг би могъл да участва в състезанието, защо изобщо е необходимо да се споменава името на Фауст?
Аззи премина бързо надолу, където бяха описани правилата на състезанието: „Този Фауст (кой Фауст? — пак двусмислица!) ще представлява себе си в пет различни случая, описани по-нататък в допълнението към договора. Във всеки от тях ще му бъде предоставена свобода на действие и, без по-нататъшни упътвания, той ще трябва лично да реши каква линия на поведение да приеме. Оценяването на тези дела ще бъде единствено в ръцете на Ананке, която ще ги съди откъм Добро и Зло, Светлина и Мрак или всякакъв друг вид контрастни двойки, които може да повлияят на крайния резултат на това състезание. Освен това се приема за даденост, че този Фауст действа по силата на собствената си свободна воля, в обичайния смисъл на този израз…“
Аззи остави пергамента и се обърна към Уини:
— Кой ти го даде да го заведеш йод номер? Едва ли е бил Архангел Михаил?
— Точно той! — отвърна Уини.
— Не допусках, че е способен на подобно двуличие. Тук има такива двусмислици, които биха зарадвали дори професорите от Института по висши форми на извъртане.
— Всъщност Михаил напоследък изучава сериозно казуистиката7 — каза Уини. — Поне така се говори най-официално. Той твърди, че неспособността да се лицемери убедително е недостатък, от който Доброто не смята да страда повече.
— Това само по себе си е добра двусмислица. Хм. — Аззи отново прегледа набързо целия документ. — Всички тия приказки тук за свободната воля… Мислиш ли, че е някаква уловка? И, ако е така, какво се мъчат да прикрият с нея?
— Нямам ни най-малка представа — отвърна Уини, като мигаше насреща му с дългите си клепки.
— Сигурно наистина нямаш, скъпа. — Той на-ви пергамента и й го върна. — Но аз познавам някой, който има.
ГЛАВА XIV
Човекът, когото Аззи имаше предвид, беше Лахезис, най-голямата от трите Фортуни и, както се говори, най-мъдрата. Това са жените, които изпридат, премерват и отрязват нишката на човешките съдби. Обаче всъщност Лахезис върши цялата работа. Клото, която изприда нишките от кълбото на неясното съществуване, е весела стара дама, чиито пръсти вършат работата си съвсем сами, докато тя в същото време живее сред мечтите си за отминалите дни. Атропос, която реже нишките, работи изцяло под ръководството на Лахезис, кръц, кръц, резни тук, скъпа, и ей онази там, още един живот, предречен да падне в канала. Работата не беше много трудна и Клото и Атропос имаха достатъчно свободно време за нескончаемите игри на карти и сервирането на чай с кейк, от който живееха Фортуните. Само Лахезис трябваше да използва способностите си за преценка и да определя колко дълъг да бъде животът на човека и, както казват някои, по какъв начин да умре. Тя беше висока старица с мрачно изражение, свързана с Необходимостта чрез Хаоса и Нощта, нейна далечна прабаба, която тя посещаваше по важни празници, и прекарваше всичкото си останало време работейки по дължините на нишките, преценявайки отделните им влакна с неуморим хъс, като на всеки човек определяше неговата мойра8, неговата отделна лична съдба.
7
казуистика — ловко извъртане при доказване на лъжливи или съмнителни положения, особено при спор. „casus“ (лат.) — случай — Бел. ред.