Фортуните бяха наследство от древното езическо Време на митовете и човек би могъл дали помисли, че са съществували съвместно с един космос, съдържащ християнски ангели и средновековни демони. Тези и много други очевидни парадокси и несъответствия най-накрая намериха своето обяснение в Общата полева теория на духа, чието съществуване бе въпрос на вяра, макар че всъщност никой не я бе виждал до този момент.
Не беше малка работа да се посетят трите Налудничави сестри, както ги наричаха, макар и не право в лицата, понеже живееха в един малък район съвсем сами, отвъд времето и пространството, място, несвързано с нищо друго, освен чрез желязната нишка на Необяснимата Случайност. Но Аззи все пак чувстваше, че трябва да отиде, защото Лахезис, благодарение на връзката си с Необходимостта, се славеше като жена, запозната с методите за действие на Силите на Мрака и Светлината и умела в разчитане то на подбудите им.
Той първо отиде да купи някакъв малък подарък, защото Лахезис обичаше да получава подаръци, които държеше в голям склад, пристроен към скромния гръцки храм, където работеха трите Фортуни. Складът бе разширяван няколкократно, понеже неспирно прииждаха подаръци, които се изпращаха с цел да се повлияе на съдбите. Аззи намери цедка за чай от масивно сребро, изработена в древен Китай, и с този дар под мишница се запъти към малката чер вена звезда, точно на края на онзи регион от космоса, известен като „Чувала за въглища“ и, като си пое дълбоко дъх, се гмурна вътре.
Буйните завихряния, характерни за този регион, го подхванаха и го завъртяха на всички страни, но най-после той излезе точно на мястото, където искаше да отиде — една скалиста поляна, в чийто край се издигаше малката тухлена къща — домът на Фортуните, а зад нея, се извисяваше огромния гръцки храм, построен, за да побере всички онези подаръци, които човечеството бе изпращало поколение след поколение, с надеждата да промени съдбините си и да изкяри по още някой ден живот.
— Влизай направо, миличък — каза Лахезис и бутна вратата. — Атропос, Клото, я вижте кой ни е дошъл на гости!
— Ами че това е онзи приятен млад демон, Аззи — каза Атропос. А ножиците й продължиха със своето кръц, кръц, без да спират нито за миг. Малки власинки отрязана прежда полетяха във въздуха.
— Внимавай! — каза Лахезис на Атропос. — Отряза тези няколко последни живота цели три сантиметра под моя знак. Всеки сантиметър е десет години от живота на смъртния!
— Че какво значение има? — попита Атропос. — Те щяха да пропилеят и тях, точно както са пропилели останалите.
— Не е там работата — отвърна Лахезис. — Мойрата, паяжината на съдбата, им дава определено време, през което те могат да постъпват както си искат. И не бива никой бог, смъртен или първичен дух да променя това положение.
— Тогава ще дам на някой друг един-два сантиметра повече — каза Клото упорито. — И така всичко ще се изравни.
Лахезис сви рамене и се обърна към Аззи:
— Какво да я правя? Ето например, миналата седмица я хванах да завързва възли в нишките, преди да ги отреже. Когато я попитах защо го прави, тя отвърна, че много искала да види, какво си мислят смъртните като видят, че съдбата им е вързана на възли. А Клото не каза нищо против това! Нея също не я е грижа! Поисках от Личен състав да заменят Атропос, независимо от това, че ми е стара приятелка, но оттам ми казаха, че това било Общественополезен труд и само Атропос можела да свърши тази работа, и не би било нито в съответствие с традицията, нито с трудовия кодекс да постъпим по този начин! Като че ли традицията и трудовия кодекс са вся и все!
— Наистина, тук си имате доста грижи — изкоментира Аззи. — Направо ми е неудобно, дето идвам тук и ви занимавам с дребния си проблем.
— Хич не се тревожи — отвърна Лахезис. — Цедката е направо прекрасна и аз знам точно къде ще я поставя. И така, какво те измъчва?
Аззи й каза за Състезанието на хилядолетието и за двусмислените изрази в Протоколите, дадени за завеждане под номер от Архангел Михаил.
— Имаш основание да не вярваш на Михаил — каза Лахезис. — Напоследък е толкова усърден в опитите си да прави Добро, че въобще не мисли какво прави, за да постигне тази цел. Но междувременно е в състояние да се въвлече в тази двусмислица за несигурната природа на свободната воля и трудността за създаването на правилни оценки на нейна основа. Това го прикрива в ситуациите, в които се готви да постави Фауст или по-точно онзи Лъжефауст. Но се чудя как Ананке9 ще прецени намеренията на онзи, който прави избора, подложен, както ще бъде, на натиск от всички страни? Изглежда, че ще й се налага да преценява повече резултатите, отколкото подбудите. Като се има това предвид, Михаил се е нуждаел от състезател, чиито постъпки ще могат да бъдат предсказани.