— Но защо да не използва истинския Фауст?
— Истинският Фауст би предизвикал доста трудности — отвърна Лахезис. — Различните истории, които знаем за него, не ни дават единен поглед върху характера му. За него говорят различно, от една страна, че е шарлатанин и фукльо, а от друга — че е първокласен магьосник и мислител от висока класа. Михаил е знаел, че няма да срещне трудности да убеди Мефистофел да вземат Фауст за състезател; проблемът бил в това как да предскаже постъпките на Фауст. Докато Мак Карото предлага далеч по-лесно разрешение на въпроса — пропаднал студент по богословие, преживял трудни времена, зает с тъмни сделки, но обзет от непреодолим копнеж по буржоазния начин на живот; или поне такъв е бил изводът на Райските разузнавателни служби, които подробно са го разследвали.
— Да не би да искаш да ми кажеш — попита Аззи — че Михаил е подставил Мак в тази игра? Дал му е идеята да удари Фауст по главата и да отиде в дома му, знаейки, че Мефистофел ще отиде там и ще го вземе за истинския?
— Не споменавай пред никого, че аз съм ти го казала — каза Лахезис — но споделям само каквото съм чула. Много от жителите на Райските селения считат, че това е добра шега със самонадеяния Мефистофел. Всъщност ангелът Бабриел свършил мръсната работа вместо Михаил, като се появил при Мак в една кръчма и му подхвърлил тази идея, твърдейки, че това ще му допринесе полза като Добро Дело. Мак, трябва обаче да се признае, му отговорил, че е трудно да се оправдае убийство, дори и в името на най-святата идея на света. При което Бабриел вдигнал нагоре очи в благочестив ужас и казал: „Не става дума за убийство! Ни най-малко! Нито дори за побой! Искаме само да удариш Фауст по главата, да му вземеш портфейла и после да вземеш някои други неща от къщата му.“ Тогава Мак попитал: „Това няма ли да е кражба?“ „Да, в известен смисъл“, отговорил Бабриел, „но ако оставиш десет процента от придобитото в кутията за милостиня в църквата, грехът ти ще бъде опростен“.
Лахезис продължаваше да се любува на цедката, после я остави и каза:
— Това поне е информацията, която имам аз по въпроса.
— Това е една извънредно интересна новина — отвърна Аззи. — Не знам как да ти благодаря, че ми я каза.
— Казах ти я заради всеобщото благо — отвърна му Лахезис. — Ние, Фортуните, не подпомагаме нито Мрака, нито Светлината. Но е наш неотменен дълг да изобличаваме всякакъв вид мошеничество, независимо от това кой го върши и с каква цел. Може да дойде ден, Аззи, когато ще издам и теб за нещо. Не ми се обиждай!
— Няма, обещавам! — каза Аззи. — Този, когото хванат, си заслужава притесненията, това правило е за всички. Трябва да тръгвам, добра майчице!
— Какво смяташ да правиш с тази информация? — попита Лахезис.
— Още не знам — отвърна й Аззи. — На първо време ще я пообмисля дълбоко в себе си и после ще видя как ще я използвам.
И като изрече тези думи, Аззи си тръгна.
ГЛАВА XV
Маргарита попита:
— Къде е това място?
Тя беше пренаредила гънките на роклята си и се бе опитала да направи нещо с косата си, доста объркана от вятъра при последното им пътуване.
Те тъкмо се бяха спуснали изневиделица точно пред една голяма мраморна сграда с колони, издигната на един хълм. Наблизо се намираше открит пазар, където дребни мургави мъже продаваха килими, наметала, китеници и други стоки. Зад пазара имаше опънати кафяви, бежови и черни палатки и с тях мястото приличаше на бедуински стан.
— Къде сме? — попита Маргарита.
— Това е Атина — отвърна й Фауст. — Мраморната сграда отсреща е Партенона.
— А тези хора тук? — Маргарита посочи към килимарите.
— Приличат ми на търговци — каза Фауст. Маргарита въздъхна.
— Това ли е величествената древна Гърция? В гъсарското училище ни учеха на съвсем други неща.
— Е, ти говориш за древността — обясни й Фауст. — А това тук е съвремието. Малко е променена. И все пак Партенона е още тук, с високите си колони в дорийски стил, изправен на фона на синьото небе като пазител на всичко добро, стойностно и красиво в живота на хората.
— Хубав е — каза Маргарита. — Но защо дойдохме тук? Мислех, че отиваме направо при Стикс10.
— Реката Стикс всъщност преминава през Гърция — обясни Фауст.
10
Стикс (гр.мит.) — реката, през която лодкарят Харон превозвал душите на мъртвите — Бел. ред.