— Защо спираме? — попита Маргарита. — Това ли е Стикс?
— Не, това е реката Ахерон, която се влива в Стикс.
— Не можем ли да летим дотам?
Фауст поклати глава. Той бе изразходвал по-голямата част от способностите на Заклинанието си за пътуване след толкова много употреба и сега му трябваше време да го презареди. На речния бряг, няколкостотин метра по-нататък, имаше разнебитена стара ферма и открита плоскодънна лодка, привързана към малкото мостче. Всичко изглеждаше изоставено и запустяло, така че Фауст спокойно отвърза малката лодка и, като сложи Маргарита при носа, а самият той седна на кърмата, се спусна надолу по течението към Стикс.
ГЛАВА XVI
Лодката им се носеше по бавното течение. Той знаеше, че това трябва да е Флегетон. Течението се стесни, всичко наоколо притъмня и скоро вече не се виждаше никаква растителност, освен черните тополи и навяващите скръб полета с асфодел.
— Отиваме там — каза Фауст. Той гребеше почти през цялото време, откакто потеглиха. Успяваше да си помогне малко, благодарение на едно поддържащо заклинание, което му даваше по малко енергия при всеки натиск на греблото, нещо като допълнителен изкуствен мускул.
Флегетон ставаше все по-малка, докато се превърна в тесен канал. Беше се здрачило. Фауст разбра, че най-после са стигнали Стикс, но това, че бреговете внезапно се разтвориха и разкриха мрачна водна шир. В този момент преминаха покрай голяма табела, написана на няколко езика. Тя гласеше: „Река Стикс. Забранено за частни лодки“.
— Тук ще трябва да спрем — каза той на Маргарита. — Харон14 държи монопола по превоза през реката. Пък и нито един магьосник, независимо колко е умен и сръчен, не може да премине Стикс без чужда помощ. За тази цел му е необходимо да сключи сделка. Хайде, слез и да идем да намерим Харон.
— Но съществува ли наистина Харон? — попита Маргарита. — И това не противоречи ли на църковната догма?
— Ни най-малко — отвърна й Фауст. — Тези явления имат много малко общо с религията. Това са енергии, останали от предишни векове, които все още приемат определен вид и форма.
В този миг видяха през мрака на реката към тях да се задава лодка. Лодката приближи и той видя, че прилича малко на гемия и се движи благодарение на пет делфина, които я бутаха с носовете си откъм кърмата. Тя се носеше доста бързо по водата, понеже и няколко мъже с гребла, застанали в средата й, също подпомагаха движението й с гребла. Гемията беше стара, висока и нестабилна, а през филистрините се процеждаше жълта светлина от фенери и се чуваше музика и глъч от веселба.
— Ти пък кой си? — извика Харон и насочи гемията към лодката на Фауст. Той беше свъсен старец, слаб и жилав, с отдавна небръсната набола бяла брада и хлътнали в очните кухини очи, насред които блестяха черни зеници. Над костеливото му чело и възлест череп се вееше ореол от прошарена коса. Имаше голяма, крива уста с множество гънки и чупки, които се спускаха надолу. Той прекъсна разговора си с Фауст, за да даде нови разпореждания.
— Подай оная греда там! Издърпай онова гребло! Снеми платното! Завърти ей онова нещо там!
Благодарение на превъзходното си класическо образование, Фауст знаеше, че някои от мъжете, работещи на лодката, са мъртви гръцки герои. Там бяха Тезей, Персей, Херкулес, Язон и още няколко, които не познаваше, но предполагаше, че са също герои.
— Какво искаш? — извика Харон.
— Трябва да преминем през Стикс — каза Фауст. — Трябва да стигнем до точно определено време и място — 1210 година в Константинопол.
— Вече не возим до Константинопол през 1210 — отвърна му Харон. — Прекалено много размирици и неприятности има там по това време. И твърде много души, които молят да бъдат откарани. Не искам повече да карам лодката до такива трудни места.
— Наистина трябва да отида там — каза Фауст.
— Какво ще поискаш, за да ни откараш.
Харон се изсмя.
— Нямаш какво да ми предложиш! И хич не вярвай на ония глупости, че можеш да преминеш през реката за един обол15. Преминаването на Стикс стана страшно скъпо удоволствие, откакто получих правото на монопол върху транспорта. Това е изцяло моя територия, тъй че не се опитвай да преплаваш даже сантиметър с тая твоя лодчица. Нито се опитвай да се промъкваш по бреговете. Засадил съм ги с лиани лепки. Ще ти трябва силна магия, магьоснико, за да се справиш със здравата хватка на лианите.
— Нямам никакво намерение да се промъквам зад гърба ви — каза Фауст гордо. — Но съм сигурен, че ще успеем да се спазарим.