— Защо си толкова сигурен? — попита Харон.
— Защото имам нещо, което ще поискаш.
— Ха! И какво, моля ти се, е то?
— Слушай — каза Фауст. — Забеляза ли човека, с когото съм тук?
Харон погледна към Маргарита.
— Жената ли? Да, виждам я. И какво?
— Бива си я, нали?
— Оттук минават доста засукани? — отвърна Харон.
— Аха — подметна Фауст. — Но не и живи, нали?
Харон го загледа без да мигне. Фауст продължи:
— Нали усещаш разликата между мъртвите и живите, а?
— Не си навирвай носа — отвърна му Харон свъсено — само защото си жив. И аз не падам по-долу от теб и съм също толкова истински, въпреки че никога не съм съществувал в общоприетия смисъл на тази дума.
— Не става дума за това — каза Фауст. — Аз ти предлагам жива жена.
— Хей, я почакай малко! — обади се Маргарита.
Фауст каза на Харон:
— Един момент! Довери ми се!
Той отведе Маргарита настрани и й зашепна настойчиво:
— Скъпа моя, не си мисли, че имах предвид нещо неблагопристойно, когато те предложих на Харон. Това изобщо не ми е в натурата. Но си помислих, че той може да поиска да вечеряте заедно и после да поиграете на хорото. За него това ще е едно приятно разнообразие, а за теб — напълно безопасно.
— Какво те кара да си мислиш, че ще поискам разнообразие? — попита Харон. Той ги беше подслушал.
— Хората, и живите и мъртвите, имат нужда от известно разнообразие — каза Фауст. — В това е същността на съществуването.
— Е, може пък наистина и да се поразтуша малко — промърмори Харон. — Бих могъл да си позволя — как му казвате сега?
— Отпуска — услужливо му подсказа Фауст.
— Да, една малка отпусчица. Едно време нямаше такива неща.
— Ще трябва да свиквате вече с новите понятия — отвърна Фауст. — В това е същността на поддържането на добър имидж в тази вселена. Защо не на-сочите тази лодка към Константинопол, през 1210 година, да похапнете и да потанцувате с Маргарита по пътя?
— А ти какво ще правиш през това време? — попита Харон.
— Ще скоча в каютата и ще понаваксам малко откъм сън — отвърна Фауст. — Днес беше труден ден.
ЧАСТ ВТОРА
КОНСТАНТИНОПОЛ
ГЛАВА I
Изглежда Мефистофел ги бе завел до малко гористо заливче. Мак се огледа и видя, че наоколо растат огромни дървета, каквито той не беше виждал в Европа. Не му беше познат дори вида на тревата под краката им, но тя изглеждаше по-груба и по-буйна от онази, която се зеленееше по пътеките на родното му място. Не можеше да различи нищо повече, тъй като огромни плачещи върби закриваха гледката, въпреки че леко резливия и солен въздух издаваше близостта до морето.
Въпреки силния насрещен вятър, който ги брулеше по време на полета след Вещичия Великден, Мак все още беше леко пиян. На тия вакхански16 сборища дават доста силна пиячка! Наистина се чувстваше превъзходно, макар едно предупредително пулсиране в главата да му подсказваше, че по-късно далеч няма да се чувства така. А сега му се искаше да си поговори за своите награди, да научи нещо по-вече за нещата, които Мефистофел се готвеше да му даде.
Той каза на Мефистофел:
— Трябва да седна и да напиша списъка с желанията си. Нали каза, че ще изпълниш всичките ми желания?
— Да, разбира се — отвърна Мефистофел. — Но това е последното действие.
— Последното ли? За тебе — може би, но не и за мен. Не бих ли могъл да получа нещичко в аванс? Точно в момента ми се иска да имам една хермелинова наметка, като кралските, и сребърен бокал, откъдето да си пия виното. Тия алуминиеви канчета въобще не подхождат на височайшето положение, в което съм попаднал.
— Я се вземи в ръце — каза Мефистофел строго. — Забрави сега наградите. Ще ги получиш, когато им дойде времето. Сега засега, трябва да започнеш състезанието.
— О, боже — каза Мак. — Не се чувствам в съвсем добра форма. Да вземем да починем един ден и след това да започнем сериозно, а?
— Вече сме започнали сериозно — отвърна Мефистофел. — Ти си известен сред хората с огромния си интелект и способност за самоконтрол. Направих си труда да прочета досието ти, докато ти припкаше сред вещиците.
— Досието ми ли?
— В Архивите на Мрака има досиета за всички живи хора.
— Не знаех това.
— Бил си дете-чудо в училище, овладявайки различните дисциплини от по-обикновените науки с усърдие, в което учителите ти виждали божия пръст.
Мак го зяпаше с отворена уста, понеже през времето на краткото си образование бе доста посредствен ученик. След това осъзна, че Мефистофел има предвид не него, а Фауст.
— Покажи ми сега част от същия този дух — каза Мефистофел — защото е настъпило време за проверка.