— Папа Инокентий Трети — продължи Базил — е свят човек, обладан от едничкото желание да освободи Ерусалим от сарацините. Но дали и неговите мотиви не са подозрителни поради силното му желание да подчини гръцките християни на Рим?
— Интересна мисъл — каза Мак, който тъкмо свърши с хляба и начена чиния сиропирани сладкиши, които видя на масата.
— Остава и въпросът с Алексий Четвърти, както го наричат понякога, макар че засега той няма още царство, син на детронирания Исак Втори Ангелус. Казват, че е обещал да остави Константинопол под римско владичество, ако стане крал. Така че, той е на страната на набожността, макар и главната му подкрепа да идва от страна на Филип Швабски, противник на Папската власт, буен мъж с амбиции толкова големи, колкото е малко кралството му.
— Разбирам какво имаш предвид — обади се Мак, макар че всъщност разбираше твърде малко от цялата тирада.
— И накрая не трябва да се забравя позицията на Вилардоин, водача на военната експедиция, мъж едновременно страховит и уважаван, почитащ религията, без да е ревностен вярващ. Добър човек, може да се каже. И все пак Вилардоин е известен с изключително плитките си политически интереси и пълното си безразличие към търговията. Интересува се единствено от звъна на препречени оръжия. Той ли е човекът, който ни трябва за водач?
Мак обърса устата си и се огледа къде може да подремне. Незаменимият му слуга вече му бе осигурил хубаво легло с грейка и набухната възглавница. Мак стана и тръгна натам.
— Милорд, аз съм вашият човек — каза Базил. — Няма ли да ми се доверите и да ми кажете чии интереси защитавате и кому носите съобщение? Ще се боря за вас и ще защитавам вашите интереси, господарю. Но само ми кажете какви са те.
Ех, само Мак да имаше какво да каже, защото усещаше, че се нуждае от хора на своя страна в това разтърсвано от раздори място. Но засега още не знаеше кои са по-силните, нито на коя страна е правдата, нито пък какво да направи за бъдещия прогрес на човечеството и за запазването на Константинопол.
— Добър слуга си ти — само каза Мак — и ще получиш отплата за това, когато му дойде времето. Вярвай ми, ти ще си първият, който ще разбере какви са моите пристрастия. А засега върви из лагера да видиш какви слухове се носят и се върни при мене след час-два.
— Тръгвам! — каза Базил и излезе. Мак се изпъна и заспа почти мигновено.
ГЛАВА III
Мак се събуди с чувството, че в палатката при него има някой. Беше се стъмнило. Трябва да беше спал няколко часа. Някой бе внесъл глинена купичка със запалена свещ. Базил без съмнение. Трептящият й пламък хвърляше диви сенки по платнените стени на палатката. Приличаха почти на човек; на фантастичен човек с черни и сиви одежди, пронизителни очи и буйна коса; с какъвто надали би искал да се срещнеш посред нощ. Мак протегна ръка да го пипне. Сенките поддадоха под натиска на пръстите му и той на-пипа най-обикновена плът и кости.
— Пипаш ме — промълви призракът — а не ме поздравяваш. Що за маниери са това?
— Мислех, че не сте истински — отвърна Мак.
— Наистина не съм, изцяло. Но пък и ти не си. Защото не си този, за когото се представяш.
— А вие?
— Не казвам кой съм, но ти знаеш по-добре. Привидението пристъпи напред към светлината и разкри лицето си, което Мак имаше всички основания да си спомня, понеже няколко дни бе следил всяко негово движение, преди съучастникът му, латвиецът, да нанесе удар по главата му на онази уличка в Краков.
— Вие сте доктор Фауст! — хлъцна Мак.
— А ти си един проклет самозванец! — каза Фауст със заплашителен глас.
Само за миг от секундата Мак се поддаде на гневната сила на това обвинение. Но веднага се опомни. И онези, които се занимават с нечисти дела, имат свой морален кодекс, съвсем като другите, които вършат добрини, и като тях се борят да запазят собственото си достойнство в добри и в трудни времена.
А сега бе един извънредно труден момент: твърде смущаващо е да те хванат на местопрестъплението и да попаднеш лице в лице с човека, за когото се представяш. Една такава ситуация би накарала някой по-чувствителен направо да рухне и да каже: „Съжалявам, господине, но не знаех какво върша. Веднага се отказвам, само, за бога, не ме издавайте.“ Но Мак не се бе захванал с тази роля, за да допусне да му се изплъзне лесно от ръцете. Така че събра всичкия си наличен кураж и си каза, че човекът, играещ Фауст на сцената, трябва да владее поне мъничко от фаустовския дух, за да се справи поне донякъде.
— Май тук няма да се разберем — отвърна Мак. — Не се съмнявам, че вие сте Фауст. Но аз също съм Фауст и то по силата на твърдението не на друг, а на самия Мефистофел.