— Мъдро от твоя страна — Мак прокара пръсти през косата си.
— Вашите възможности при тази среща — додаде Базил — са многобройни.
— Без съмнение.
— Едно съюзяване на вашите интереси с тези на Венеция би могло да ви донесе несънувани богатства. Но, разбира се, съществува и другата страна на въпроса.
— И каква е тя? — попита Мак, понеже Базил извади камата си, изпробва острието й с върха на палеца си и леко я положи върху масата.
— А това, господарю, е един инструмент от превъзходна толедска стомана, който може да ви се види полезен, ако случайно интересите ви не са свързани с тези на Венеция.
Мак също изпробва острието на камата с върха на палеца си, защото така се правеше с всички оръжия по онова време. После плъзна камата в ръкава си с думите:
— Може да ми свърши работа, ако се наложи да изразявам мислите си по-точно.
Базил се усмихна раболепно и извика двама войници с факли, които тръгнаха напред и осветяваха пътя. Базил предложи да го придружи, но Мак отклони предложението, осъзнавайки, че е дошло време да се заеме, с работа. На този етап бе по-благоразумно да работи сам, защото не беше сигурен кога Базил ще си даде сметка, че интересите му въобще не съвпадат с неговите.
И така, той потегли. Докато вървеше през лагера, забеляза, че в него е настъпило голямо раздвижване. Насам-натам бягаха групи войници, а конници вестоносци препускаха нанякъде в галон. Бяха запалени много огньове и навсякъде цареше атмосфера на раздвижване като при голямо начинание.
Палатката на дожа представляваше голям павилион от бяла коприна, през която се процеждаше светлина. Самият дож седеше на малък стол до една маса. Пред него имаше поднос с необработени скъпоценни камъни. Хенри Дандоло ги галеше с пръсти. Беше огромен мъж, все още внушителен, въпреки напредналата си възраст. Но сега направо се губеше в брокатовите си одеяния. На главата си носеше малка кадифена шапка с ястребово венецианско перо, накривено под лекомислен ъгъл. Тясното му лице беше небръснато, а наболата му сива брада улавяше отблясъците от светлината на огъня. Имаше тънка, хлътнала уста със здраво стиснати устни, а очните му ябълки бяха млечносини и замъглени от глаукома19. Той не вдигна очи, когато слугата обяви пристигането на Лорд Фауст, току-що дошъл от запад.
— Влез и седни, скъпи ми Фауст — каза Хенри Дандоло с боботещия си вибриращ глас на правилен немски, но със силен акцент. — Слугите са донесли вино, нали? Вземи си чаша, добри ми господине, и се чувствай като у дома си в скромните ми покои. Харесват ли ти такива дрънкулки? — махна с ръка той към подноса със скъпоценните камъни.
— Виждал съм от време на време — отвърна Мак, надвесен над подноса. — Но никога подобни. Тези са изключително лъскави и са очевидно първокласни образци.
— Рубинът е особено красив, нали? — Дандоло вдигна един скъпоценен камък с размера на гълъбово яйце и започна да по върти насам-натам. — Изпратен ми е в дар от Набаба20 на Таиробан. А този изумруд — пръстите му безпогрешно го напипаха — има необичаен за размера си блясък, не мислиш ли?
— Така е наистина — отвърна Мак. — Но се удивлявам, сър, че въпреки слепотата си, виждате качеството и отличителните белези на всеки камък. Или сте развили зрение и на пръстите си?
Дандоло се разсмя, груб басов грак, който накрая премина в суха кашлица.
— Очи на пръстите ли? Каква идея! И все пак понякога ми се струва вярно, защото пръстите ми тъй обичат да докосват красиви скъпоценни камъни, че са развили собствена способност да ги оценяват. Също така обичам и хубави материи, както е с всеки истински венецианец, и мога да ти кажа повече за стегнатостта на сплитките и тъканта, отколкото един фламандски тъкач. Но това са само старчески капризи. Имам нещо далеч по-ценно.
19
глаукома (мед.) — очна болест, покачване на вътрешното налягане в окото с увреждащо въздействие върху зрителния нерв и ретината, което води постепенно до ослепяване — Бел. ред.