— Добре — каза Аззи. — Ще се отърва от нея. Но си струваше да се опита.
Той махна няколко пъти с ръка с такава сръчност, на която Фауст от своя страна не можеше да не се възхити: магьосниците разпознават способностите един на друг по извивките на ръката и движението на пръстите. Аззи беше направо несравним.
Светлината около Елена, която бе изчакала доста пасивно да свърши всичко това, потрепна за миг. Но после трептенето изчезна. Аззи пак махна с ръка. Този път нямаше дори потрепване.
— Ама че странно — учуди се Аззи. — Обикновено това Заклинание за изчезване върши работа. Ще трябва да го проверя, когато ми остане малко време. Виж какво, Елена е приятна жена, пък и има нужда от малка отпуска от Хадес, където живее в момента. Какво ще кажеш да поостане малко с теб, а аз ще дойда да си я взема по-късно?
Фауст я погледна и сърцето му затупа лудо в гърдите, тъй като, въпреки железните причини, които го подтикнаха да се откаже от нея, той страшно я харесваше. Но се овладя и каза:
— Ами, добре, ще се грижа за нея известно време, щом ме молиш. Но, разбира се, не бива да забравяме за Маргарита.
— Не се тревожи за нея — каза Аззи. — Няма да й се случи нищо лошо. Пък и беше очевидно, че не е за тебе.
— Така ли мислиш? — попита Фауст.
— Повярвай ми. Един демон винаги познава, по топлината в гърдите си, кога една любов е обречена на разруха. Ще дойда при теб по-късно и пак ще по-говорим. Сигурен ли си, че не съществува нищо, с което бих могъл да те изкуша?
— Не, но ти благодаря, че се опита.
— Добре тогава. Трябва да вървя.
— Чакай! — извика Фауст. — Не би ли могъл да ме снабдиш с някои магически съставки за Заклинанието за прехвърляне? Иначе с Елена има да си стоим тук на тоя връх.
— Добре, че ми каза — отвърна Аззи. И като отвори кесията, каквато носят всички дяволи, но която, благодарение на магиите, не им издува дрехите, Аззи извади богато разнообразие от билки, мускали, лекове, пречистени метали, тайни отрови и тем подобни и ги даде на Фауст.
— Благодаря ти — каза той. — При наличието на всичко това спокойно ще мога да изкова съдбата си. Предложението ти беше много мило, Аззи, но мога сам да се справя с въпроса за самозванеца.
— Сбогом, тогава! — извика Аззи.
— Сбогом — отговори Фауст.
И двамата застанаха в една и съща поза — с вдигната във въздуха дясна ръка, с изпъната длан и сгънат навътре палец — обичаен магьоснически жест за поздрав — и Аззи изчезна във въздуха, обвит в ярка светкавица, а Фауст, само миг по-късно, направи същото в компанията на Елена.
ГЛАВА VII
Маргарита направо не можеше да повярва. Беше чувала, разбира се, че магьосниците са гадно племе, но това, както казваха немците, наистина преля чашата. От кръчмата в Краков тя бе попаднала в тъмница в Константинопол, без дори да знае за какво я арестуваха. И ето че сега бе изоставена от Фауст и вероятно я очакваха сериозни беди. Тя закрачи напред-назад из килията, но отстъпи към стената, когато чу стъпки по коридора. Те спряха пред съседната врата и тя се отвори с хлопване.
Маргарита се ослуша и зачака да чуе нещо. Настъпи кратка тишина. После стъпките се чуха отново. Те спряха пред нейната килия. Разнесе се шумът от ключ, който трака в ръждясалата ключалка. После се превъртя. Вратата на тъмницата се отвори и тя се сгуши до стената.
И видя как в килията влиза висок русокос млад мъж, облечен в хубави дрехи. Той сиря на вратата и й хвърли изпитателен поглед. За миг двамата образуваха жива картина на сивата светлина, която се процеждаше в килията от окачените в редица по стените в коридора фенери от рога. Новодошлият, още почти момче, с блеснала на горната му устна тънка ивица пот, застана с втренчен поглед, а тя, с приятно разрошена кестенява коса и леко повдигната пола, разкриваща заоблени глезени, се бе сгушила в поза на ужас, но и на предизвикателство.
Накрая Мак, понеже това беше той, каза:
— Коя си ти?
— Аз съм Маргарита — отвърна момичето. — А ти?
— Доктор Йохан Фауст на вашите услуги.
Маргарита премигна в недоумение и едва не се изтърва да каже, че не може да е Фауст, защото истинският Фауст току-що я беше изоставил и бе хукнал да се забавлява с един демон. Но след като размисли за миг, реши, че подобно изявление едва ли би я поставило в особено изгодна позиция, понеже този човек очевидно бе дошъл с намерението да я освободи и не би се зарадвал от подобно противоречащо поведение още в самото начало на взаимоотношенията им. Нека да е Фауст, Мауст, Бауст — който си ще, стига само да я измъкне оттук.