Мак се обърна към Маргарита.
— Е, хайде да се омитаме оттук!
Мак, все така влачейки Маргарита след себе си, се отдалечи от стените на града и се върна обратно в лагера. Търсеше място, където да се скрие. Но със сигурност знаеше, че вече е изпълнил първата си и най-важна задача. Беше направил своя избор, спасявайки иконата на Свети Базил.
Вече беше станало късно. Внезапно падна мрак. Нощта бе захладняла доста. Задуха студен вятър. Разтреперани и измръзнали Мак и Маргарита шляпаха назад през калното бойно поле.
— Къде отиваме? — понита Маргарита.
— Трябва да се срещна с един човек — отвърна Мак, чудейки се къде ли се намира Мефистофел в този момент.
— А знаеш ли къде е?
— Той каза, че ще ме намери сам.
— Защо тогава препускаме така?
— Трябва да се махнем от мястото на битката. Там може да ни убият.
След малко попаднаха на група войници. Не онези, който бяха арестували Фауст предната нощ. Но много приличаха на тях — бяха също така едри, небръснати, космати, с мръсен език и накамарени с оръжие. Те явно бяха участвали в битката и това им личеше, откъдето и да ги погледнеш. Целите бяха омърляни и насинени, а оръжията им — назъбени. Клечаха скупчени около камара дърва и няколко стола, плячкосани от минаваща каруца, и се опитваха да запалят огън. Те удряха ли, удряха парче кремък о парче стомана, но дъждът, заръмял веднага след залез слънце, ставаше все по-силен и усилията им не се увенчаваха с успех.
— Ей, вие! Я спрете за малко! — извика един глас, когато Мак и Маргарита се появиха до тях. — Дали нямате малко сухи дърва в себе си, а?
— Не, не — каза Мак припряно. — Съжалявам, но нямаме нищо такова. Извинете ни приятели, но трябва да вървим.
Войниците се скупчиха около тях. Маргарита усети как нещо се притиска към нея от едната и страна. Тъкмо щеше да зашлеви нахалника и в този миг осъзна, че Мак се опитва да бутне в ръцете й малката торбичка, която бе взел от Хенри Дандоло. Тя я пое и скри в полата си, а войниците сграбчиха Мак. Претърсиха го набързо и се обърнаха към нея. Маргарита, която се боеше, че ще я опипват, бързо им подаде торбичката.
— Аха! — извика един от тях триумфално, изваждайки иконата на Свети Базил отвътре. — Вижте какво има тук!
— Внимавайте с това — извика Мак. — Това е специална света икона.
— И какво може да прави? — попита войникът.
— Чудеса — отвърна му Мак.
— Значи правела чудеса, а? Да видим дали ще може да разпали огъня. Това наистина ще е цяло чудо! — Той чукна кремъка о стоманата. Излитнаха искри и една от тях падна върху лака на нарисуваното лице на иконата. Тя мигновено избухна в пламък.
Войниците се наведоха над нея и се опитаха да я напъхат под останалите дърва. Мак използва възможността да изчезне, а Маргарита го следваше по петите.
Стигнаха до края на гората, опасваща бойното поле. Откъм града, след замлъкването на зловещото свистене на стрелите, долитаха силни вопли. Кръстоносците направо бяха подлудели. В ясния, осветен от луната въздух, започваха да се вият първите кълбета дим. Сякаш историята на Троя се повтаряше из цяло.
Мак отвърна поглед. На около десет метра от него се появи светкавица, която освети висока, зло веща фигура, завита в алено наметало, застанала в живописна поза на края на гората.
— Мефистофел! — извика Мак. — Толкова се радвам, че те виждам! — Той забърза насреща му. — Видя ли какво направих? Избрах решението с иконата.
— Да, видях — каза Мефистофел. — И честно казано, изобщо не съм впечатлен.
— Не си ли? Но това ми се стори най-добрият избор. Когато чух от самия Хенри Дандоло какви са плановете му за бъдещето на Константинопол, раз брах, че не бива да го убивам. А що се отнася до Алексий, така и не стигнах до него, за да го отвлека, дори и да съм искал.
— Глупак! — каза Мефистофел. — Хенри Дандоло те измами. Омразата му към Константинопол е неописуема.
— Но как, по дяволите, бих могъл да го зная? — извика Мак.
— Като разбереш скрития смисъл на думите му — отвърна Мефистофел. — Ако го беше убил, може би щеше да дойде нов, по-добър император, който може би щеше да го спаси от ужасното плячкосване и опожаряване, на които го подлагат в момента кръстоносците.
— Направих, каквото можах — каза унило Мак.
— Всъщност нямам намерение да те укорявам — обясни Мефистофел. — Както казах, не съдим теб лично, а човечеството в твое лице. Направи точно такъв глупав избор, какъвто би направил всеки друг на твое място. Да се опита да спаси една илюзия, отколкото да извърши нещо практично!