— Е, ще се справя по-добре следващия път — каза Мак. — Няма повече да се опитвам да спасявам илюзии, гарантирам ти. Какво следва?
— Второто ти приключение те очаква — каза Мефистофел. — Готов ли си?
— Всъщност бих се изкъпал и бих поспал малко, ако може.
— Ще можеш, когато стигнеш на следващото местоназначение. Отиваш в двора на Хан Кублай.
— И за какво ще ходя там?
— Ще ти обясня като стигнем. Приготви се.
— Почакай! — извика Мак, защото Маргарита го дърпаше за ръкава. — Мога ли да я взема с нас?
Мефистофел погледна Маргарита, като чели беше готов да откаже, но само сви рамене.
— Ами, да, струва ми се. Хванете се за ръце, затворете очи и чудото ще стане.
Мак и Маргарита направиха както им беше казано. Маргарита също затаи и дъх, защото мразеше прехвърлянето през пространството и времето — от него й се завиваше свят.
Мефистофел махна с ръка и пак се появи познатата струя огън и кълба дим. И те изчезнаха.
ЧАСТ ТРЕТА
МАРКО ПОЛО
ГЛАВА I
Когато Мак отвори очи, видя, че се намира на ъгъла на една оживена улица в един очевидно голям град. От двете му страни стояха Мефистофел и Маргарита. Мефистофел изглеждаше елегантен както винаги. В бутониерата на тъмния си официален костюм имаше свежа червена розова пъпка. Черните му обувки бяха току-що лъснати и блестяха. И Маргарита беше красива като картинка. Беше намерила време да си оправи грима, след заминаването си от Константинопол, и да се преоблече с рокля на цветя със силно изрязан корсет.
Мак се огледа и изведнъж осъзна, че в този град се издигат множество големи благороднически сгради с особена архитектура, която трябва да беше китайска. Това впечатление се подсили и от обитателите на града, които бързаха насам-натам, облечени в дрехи от кожи и коприна с дълги ръкави и си говореха на висок тон. Въздухът беше режещ и студен и миришеше на въглища и на прах от петте аромата. Небето над тях се простираше синьо и изцъклено по северняшки. Край тях минаваха мъже с кожени шапки и плоски оранжеви лица. Мак знаеше с абсолютна сигурност, че това са монголци. Май тук имаше доста от тях и всички бяха въоръжени до зъби. Те минаваха покрай Мак и другите, като че ли изобщо ги нямаше там.
— Какво става? — попита Мак. — Не ни ли харесват?
— Не ни виждат — отвърна Мефистофел. — Направил съм ни временна магия за Невидимост. По-евтино е, отколкото да наемеш зала за конференции.
— Щом така казваш — обади се Мак. — И сега какво ще трябва да правя тук?
— Ей там, пред теб — започна да обяснява Мефистофел — в края на улицата е големият дворец на хана. В него живее Великият хан, неговите благородници, роднини, наложници и използвачите. В този дворец е и Марко Поло.
— Великият венециански пътешественик ли? — изуми се Мак.
— Той самият. Обикновено чичо му и баща му са там с него, но сега са заминали на път с цел търговия до Трабзон.
— Къде е Трабзон? — попита Мак.
— Няма значение. Това няма нищо общо с теб. Необходимо е да знаеш само какво трябва да направиш там.
— Да, добре — каза Мак. — Я ме осветли по въпроса.
— Ето как стоят нещата. Марко възнамерява да напусне Пекин и да се върне във Венеция. Ханът неохотно се е съгласил да го пусне, защото Марко е единственият, който може да осигури безопасен ескорт на принцеса Ирене, която е сгодил за един благородник в Персия. Обаче съществува заговор за убийството на Марко. Някои от монголските благородници го ненавиждат заради благоволенията, с които го е удостоил ханът. Има хора, които искат да го убият. Единият ти избор е да предотвратиш убийството на Марко Поло преди неговото заминаване от Пекин.
— Чакай малко — каза Мак. — Той нали в действителност е заминал от Пекин.
— Да, но някога. А това се случва сега. Така че трябва да се направи отново. И нещата да тръгнат по различен път. Защото, въпреки че се случва отново, това също така е и първият път.
— Но ако всичко стане по различен начин — каза Мак — няма ли всичко да отиде по дяволите в нашето собствено време?
— Не се тревожи за това — каза Мефистофел. — Представи си, че това е игра в играта. Ти си доведен тук и ти се дава един миг от времето. Ще имаш три възможности за избор какво да направиш с него. И от тях ние ще видим как ще повлияеш на бъдещето и дали това ще е за добро или за зло.
— Но това няма никакъв смисъл — каза Мак. — Защо да помагам на Марко? Той вече се е отървал от всякакъв заговор, който може да съществува някога срещу него.
— Ти изглежда не разбираш — каза Мефистофел. — Когато ние те пратим там, нещата стават като за първи път. Няма никакви предварително уговорени резултати. Пък и кой може да каже колко пъти е била разигравана историята с Марко Поло? Историята на Земята е като старите пиеси с поука, които гледаме отново и Отново, но без предварително написан край. Нещо като комедия дел арте. Основният актьорски състав се събира всяка вечер, играта започва, но понякога, съвсем неочаквано, краят е съвсем различен.