— Да?
— Не съм те виждал преди. Кой си ти?
— Аз — отвърна Мак — съм посланикът на Офир. Заведи ме при вашия хан. А, между другото, това е приятелката ми, Маргарита.
— Последвайте ме — каза войникът.
Движейки се на няколко крачки зад воина, от чийто път хората бързаха да се отдръпнат с много поклони, те преминаха през оживения пазар, простиращ се между тях и двореца на Хан Кублай. Тук изобилстваше от миризми и аромати, повечето китайски, а не европейски, макар че се долавяше и мирисът на индийско къри и на хибискус от Южните морета. А щом тръгнаха покрай сергиите, въздухът се изпълни с пудра на петте аромата и Акцент. Пресовани блокчета водорасли, които хората хрупаха като зеле, излъчваха своя характерен упойващ мирис с привкус на йод. Мак усещаше чистата миризма на бамбук и сандалово-дърво, заедно с по-настойчивите миризми на чесън, въглища, оризов оцет и плодове от личи. Имаше цели кошници печено свинско и подноси с пиле „Генерал Ку“. Навсякъде се предлагаше „Патица по пекински“, натопена почти изцяло във вездесъщия пекински сос. Хора с възкафяви лица и права черна коса, с всякаква форма и размери, ги гледаха и си разменяха коментари. Благодарение на Езиковата магия, получена от Мефистофел, Мак ги разбираше всичките.
— Марта, я погледни натам.
— Какво има, Бен?
— Тия ми мязат на чужденци.
— Ама че смешен цвят на кожата!
— И какви грозни очи!
— А я виж как е облечен! Никой тук не носи такива кадифени жакети.
— И я погледни оная — с обувки на висок ток! Ние не носим такива обувки тук, толкова са паянтови, че можеш да си представиш какви са всъщност.
— Наистина не носим!
Шумна, но весела, тълпата не ги заплашваше с нищо. Мак, Маргарита и воинът излязоха от пазар с хилядите му аромати и стигнаха до един доста по-неутрален район, поне що се отнася до ароматизирането — един голям булевард, зад който се намираше красивият дворец.
Те пресякоха улицата и влязоха в един дълъг каменен двор, водещ до висока порта. Вратата се отвори и през нея се показа началникът на стражата, с лакирана ризница, меч и щит и гръмко попита:
— Кой идва там?
— Обикновен войник — отвърна монголският воин — който води със себе си посланика на Офир и неговата приятелка, да се представят на Хан Кублай.
— Моментът е избран прекрасно! — каза началникът на стражата. — Хан Кублай и целият му двор са събрани, тъкмо са свършили деловите разговори, а още не е дошло време за вечеря и се надявахме да стане нещо интересно. Мини, обикновено войниче, с почетните си гости.
Красотата на залите в двореца на хана не подлежеше на описание. Така че няма защо да опитваме. Те вървяха по дълги коридори, покрай спирални орнаменти с форма на свитъци, изписани с образци на китайска поезия, възхваляваща достойнствата на наблюдаването на водата. Последните врати преди залата за аудиенции бяха бронзови, високи, овални, с богати орнаменти. Отвориха се безшумно без човешка помощ.
— За кого да предам? — попита един дребен, тъмен мъж.
— Посланикът на Офир — каза Мак. — И неговата приятелка.
Голямата зала за аудиенции беше осветена от факли, които бяха наскоро внесени от Франция и затова горяха с безмилостна интелектуална светлина. Тя разкри пред Мак една групичка богато облечени хора. В средата, на малък пиедестал над другите, седеше среден на ръст, на възраст и на нрав мъж, средно тъмен и средно привлекателен, с малка брада и с тюрбан на главата, чийто връх бе увенчан с толкова голям блестящ диамант, че Мак, дори и да не беше информиран, пак би познал в негово лице хана.
От двете му страни стояха различни хора, които се оказаха благородници, лели и чичовци, а може би и няколко братя и сестри и някои от техните роднини. В залата имаше много царедворци. На един трон, малко встрани и назад от трона на Кублай, седеше бледа русокоса жена — навярно принцеса Ирене. Навсякъде имаше стрелци с полуопънати тетиви на лъковете и готови стрели, които наблюдаваха всяко движение на гостите и не вярваха на никого. До една малка маса седеше съвсем сам съсухрен старец, облечен в плащ на звезди. Това без съмнение беше кралският звездоброец. Недалеч от него стоеше напет млад мъж с европейски черти, облечен в хубав панталон и жакет, а на главата си беше сложил малка филцова шапка с ястребово перо. Това беше Марко Поло.
— Значи ти си от Офир? — каза Хан Кублай.
Припомняйки си думите на Мефистофел, Мак забеляза, че Хан Кублай държи в ръката си скиптър. Не изглеждаше магически на пръв поглед, но се предполагаше, че Мефистофел е дал вярна информация.