Ханът каза:
— Ти си първият офирианец, който ни посещава. А може би трябваше да кажа офирски?
— Както (предпочита Ваше величество — отвърна Мак.
— Погледни, Марко! — каза Кублай. — Още един европеец!
Младият мъж с ястребовото перо на шапката вдигна поглед и се намръщи.
— Не го познавам. Как ти е името, човече, и откъде си?
— Аз съм доктор Йохан Фауст — каза Мак. — Роден съм във Витенберг в Германия, но отскоро съм посланик на Офир.
— Не съм виждал такива като теб в Европа — каза Марко.
— Надали. Ние, офирианците, обичаме да си стоим у дома. Вече не сме велика търговска нация, каквато е твоята Венеция, Марко.
— А, значи ме познаваш.
— Разбира се. Славата ти се е разнесла чак до самия Офир.
Марко се опита да остане смрьщен, но беше по-ласкан.
— Кажи ми, какво произвеждате най-вече?
— Изнасяме доста неща — започна Мак — но главните ни търговски стоки са злато, сребро, слонова кост, маймуни и пауни.
— Маймуни ли? Това е интересно — каза Марко. — Великият хан отдавна търси добър източник на маймуни.
— Нашите са най-добри — каза Мак. — Имаме големи маймуни и малки маймуни, оранжеви орангутани и така нататък. Мисля, че ще можем да ви доставим всичко от този артикул, от което имате нужда.
— Страхотно, ще поговорим пак за това — каза Марко. — Великият хан може би ще поиска и няколко пауна, ако предлагате добра цена.
— Ще си поговорим — каза Мак — и ще уговорим цена.
В този миг се обади придворния магьосник.
— Офир, а? Градът до Шеба?
— Точно той — каза Мак. — Улучихте веднага.
— Ще направя нови проучвания — произнесе се магьосникът.
— Със сигурност ще установите, че градът ни е наред — каза Мак. Той се подсмихна, но никой друг не се засмя на малката му шега.
Хан Кублай каза:
— Добре дошъл в моя двор, доктор Фауст, посланик от Офир. Но ще пожелаем да говорим с вас по-късно, защото нека се знае, че обичаме да чуваме разкази за далечни страни. Нашият скъп син Марко ни дарява с много разкази. Но винаги е приятно, когато дочуеш нещо ново.
— На услугите на Ваше величество — каза Мак и като забеляза, че изражението на лицето на Марко от намръщено премина направо в раздразнено, реши, че в този ден не си е спечелил приятели.
— Ами жената? — попита Хан Кублай. Мак изсъска към Маргарита:
— Той говори на теб!
— И какво казва? — попита Маргарита. — Не разбирам нито дума!
— Аз ще говоря от твое име — каза Мак. А към Хан Кублай изрече:
— Това е Маргарита, моя приятелка, но не знае нито дума монголски.
— Нито думичка ли? Но ние с радост бихме чули нейната история!
— Аз просто ще ви превеждам — каза Мак — макар и да е жалко, защото тя самата разказва тъй увлекателно.
— Няма да се наложи — каза Кублай. — За щастие наскоро основахме център за бързо изучаване на монголски за поданици и приятели, които не разбират езика ни. Но вие го говорите превъзходно, скъпи ми Фауст.
— Благодаря ви — поклони се Мак. — Винаги съм имал ухо за езици.
— Но жената ще трябва да се научи. Обясни й, че сега ще трябва да отиде в клас и да излезе чак когато се научи да говори.
Мак каза на Маргарита:
— Виж, много съжалявам, но ще те заведат в училище да учиш езика.
— О, не! — изстена Маргарита. — Само не отново в училище!
— Да. Съжалявам. Но не мога да направя нищо.
— По дяволите! — възкликна тя. — Това не е никакво удоволствие!
Но се остави да бъде отведена от две прислужници.
ГЛАВА II
Мак вървеше след Уонг, слугата, който бе натоварен със задължението да го заведе до покоите му и по пътя си даваше сметка за странния вид на външните коридори. Той отбеляза как странно премигваше пламъкът в ръцете на Уонг, когато отникъде не се усещаше течение. Те вървяха през тихите коридори и изведнъж попаднаха на един, чийто вход бе овързан с червено копринено въже.
— Какво има там долу? — попита Мак.
— Това е крилото, отделено за духовете — обясни Уонг. — Посветено е на мъртвите поети. Забранено е там да влизат смъртни. Само Ханът и слугите на Изкуствата могат да влизат там с жертвоприношенията.
— Какви жертвоприношения?
— Яркоцветни камъни, морски мидени черупки, мъх и други приятни за духовете на мъртвите поети неща.
Уонг му каза, че малко монарси са тъй гостоприемни като Хан Кублай и нито един, обладан от толкова силно желание да слуша разказите на странниците отдалече. Кублай се различаваше от другите монголи по удоволствието, с което изслушваше историите на пътниците. Той канеше хора от цял свят да го посетят, да му кажат откъде са и какви са обичаите там. Обичаше да слуша и за семействата им и колкото по-нашироко, толкова по-добре. Той бе отделил цяло крило на двореца си, за да оказва гостоприемство на странниците. Това крило беше несъмнено най-луксозният хотел на света, където хората биваха приемани без предварителна резервация и без заплащане. Само срещу един разказ.