Михаил се обърна към Илит. Широкото му чело се сбръчка в израз на раздразнение, каквото рядко може да се види на челото на архангел. Лицето му прие едновременно озадачено и скептично изражение.
— Извадила е Фауст? Възможно ли е това?
Илит, чийто глас вече не беше тъй уверен, но в него все още се долавяха предизвикателни нотки, каза:
— Какво можех да направя? Този Фауст тук прелъстяваше принцеса Ирене?
Михаил каза:
— А коя толкова е принцеса Ирене? Не, не ми казвай! Въобще няма значение коя е тя. И защо, в името на всичко свято, си позволи да прекъснеш нашето Състезание на Хилядолетието само заради някакво си дребно прелъстяване?
— Опит за прелъстяване — вметна Мефистофел.
— Още по-зле — каза Михаил. — И как можа изобщо да съсипеш нашето огромно удоволствие, след като те избрахме за наблюдател, и то само за да затворим устата на Бабриел, който напълно си е загубил ума по теб, за нещо толкова тривиално и маловажно като някакво си прелъстяване, и то не истинско, а само опит?
— Учили са ни, че прелъстяването е Лошо нещо — каза тихичко Илит.
— Без ни най-малко съмнение — отвърна Михаил. — Но ти вече трябваше да си разбрала, че не е част от политиката ни да се намесваме, когато някой върши нещо Лошо, както и другата страна не се намесва, когато някой върши нещо Добро. Не си ли чела за Моралната относителност и за Единството на противоположностите в „Наръчник на ангела по ежедневни практически земни въпроси“?
— Трябва да съм я пропуснала — каза Илит. — Моля те, само не ми викай. Опитвам се да бъда добра и да накарам и другите да станат такива.
— Подобна словесна находчивост няма да ти помогне в този случай — каза Михаил. — Ангелите трябва да налагат Доброто с Интелигентност. Иначе то ще се превърне в безчувствена, всепоглъщаща сила, зла по своята тоталитарна природа, ако не друго. А ние не искаме да се получи такова нещо, нали?
— Не разбирам защо пък не — вметна Илит.
— Ще разбереш. Веднага освободи този човек и го върни на полагащото му се място в събитията. После се яви в Центъра за намаляване на усърдието за наказание и превъзпитание.
— О, не бъди толкова строг с бедното момиче — Мефистофел мигновено се възползва от възможността да отбележи точка в полза на великодушието на Злото. — Нека да продължи да наблюдава. Но никакви намеси повече.
— Чуваш ли какво каза? — попита Михаил.
— Чувам и се подчинявам. Но не съм допускала, че е възможно един архангел да ми казва да се подчинявам на заповедите на дявол от Ада!
— Има още какво да научиш — каза Михаил. Той се загъна по-плътно в хавлията. — А сега, мога ли да се връщам в банята?
— Забавлявай се — отвърна Мефистофел. — Съжалявам за безпокойството.
Михаил се обърна към Илит:
— А що се отнася до теб, бъди добра, но не прекалено добра и не създавай проблеми. Това е заповед.
И той изчезна. Илит бързо развали Огледалния затвор. От него, примигвайки, излезе Мак. Мефистофел се усмихна и изчезна.
— Май се върнах — каза Мак. — Говорила ли си с принцесата?
— А ти внимавай какви ги вършиш — каза Илит на Мак и изчезна.
ГЛАВА VIII
След като Мак бе освободен от Огледалния затвор, той каза сбогом на обърканата принцеса Ирене и бързо се върна обратно да предупреди Марко за заговора. Но да се върне до покоите на Марко се оказа по-трудно, отколкото да си отиде оттам. Мак се натъкна на непознати коридори, които се виеха нагоре и надолу по стръмни площадки, откъдето не си спомняше да е минавал. По коридорите имаше много хора, толкова много, че се уплаши да не би някак си да е излязъл от двореца и сега да се намира в някой покрит пазар, който очевидно се простираше на огромна площ около двореца. Но после отново чу звука на царските тръби и барабани и разбра, че е на верен път. Пухтящ и останал без дъх, той най-после стигна до стаята на Марко и се втурна вътре без да чука.
— Марко! Имам да ти кажа нещо извънредно важно!
Но се оказа, че говори на празните стени, защото Марко не беше вече там.
Мак разбра, че трябва да са минали няколко часа, докато е стоял в огледалния лабиринт. Сега най-вероятно беше вече вечер, макар че отвътре не можеше да се разбере, понеже коридорите бяха винаги равномерно осветени ден и нощ. Той се втурна отново навън и с малко късмет намери Банкетната зала без затруднения. Той мина покрай стражите и влезе.