Мостът беше претъпкан, понеже дори в този ранен час на него имаше няколко каруци, пълни със селскостопански продукти и карани от раздразнителни селяни с ядни камшици. От пръв поглед ставаше ясно, че оттам не можеше да се промуши нищо; особено пък с големината и обема на жълтата кралска карета. И със и без Друе, мостът си беше блокиран и това е. Освен ако… Мак реши да заложи на силно.
— Разчистете пътя! — извика той. — Ще преминават важни клечки!
Чу се хор от протестиращи гласове. Мак влезе в ролята на регулировчик и започна да маха ту на този да се оттегли назад, ту на онзи да мине малко встрани, като крещеше непрестанно:
— В името на Комитета за Гражданско спасение.
Каруцарите ругаеха, подвикваха, дюдюкаха, пиеха, подсвиркваха, но бяха силно впечатлени и се опитаха да се подчинят на заповедите му. Но колкото и каруци да успееше да отстрани от моста, още толкова се качваха на него. Като че ли прииждаха от всички страни, каруци от всякакъв вид и размер, пълни с тор, ябълки, царевица, пшеница и други подобни продукти на френските селяни и на изобретателните ми белгийски съседи. Разгорещен и ругаещ, Мак стоеше насред тях, крещеше и насочваше движението им в двете посоки. Но откъде по дяволите извираха всички тия каруци? Той срита коня си и успя да прекоси от другата страна, а Маргарита го следваше на своя по петите.
От другата страна той заобиколи едно малко завойче на реката и попадна на облечена в бяло фигура, около която трептеше ореол от неземна светлина, видна дори и през деня. Тази фигура насочваше огромен брой каруци към моста.
— Кой сте вие? — попита Мак. — И какво си мислите, че правите?
В този момент, с все коня си, край Мак се Материализира Мефистофел. Той погледна облечената в бяло фигура и възкликна:
— Михаиле? Какво правиш тук?
— Само пращам някоя и друга каруца към Варен — обясни Михаил с доста кисело изражение на лицето.
— Но така предизвикваш задръстване — възкликна Мефистофел и така пречиш на състезанието. Намесваш се в състезанието, Михаиле, а това не е разрешено дори и на архангел.
— Нито пък на дявол — каза Михаил. — Не правя нищо по-различно от теб.
Мефистофел го загледа втренчено.
— Мисля, че е най-добре да обсъдим този въпрос насаме.
Михаил погледна към Мак и сви устни.
— Да. Има неща, които не бива да стават достояние на смъртните.
И двата духа изчезнаха.
ГЛАВА XII
Мак се втурна обратно към моста. Той беше задръстен, претъпкан, натоварен, претоварен и запълнен изцяло надлъж и нашир с каруци, коне и кочияши. Имаше каруци вляво и каруци вдясно, а между тях ниски, тесни талиги. А между тях се щураше Мак и се опитваше да въведе някакъв ред. Но към моста прииждаха нови и нови каруци, привлечени от обещанието на Михаил за ранно утринно намаление на цените на стоките на големия пазар във Варен.
Подпорите скърцаха и не предвещаваха нищо добре. И в този момент една каруца, натоварена с висок куп пушена херинга от Балтийско море, се на-тика на моста. Чу се скърцане на измъчени дъски и после цялата дървена конструкция поддаде и се пръсна на парчета.
Мак се смъкна от моста навреме, за да се спаси от затрупване. Мостът се срина като в забавен кадър и в мътните води на река Ер бавно западаха каруци. Чуваха се силни крясъци на болка и ужас и ужасено мучене на волове. После настъпи тишина. И тогава отдалеч се дочу дрънченето на сбруите на кралската карета, която се приближи откъм пътя и закова пред сринатия мост.
Без да губи нито миг, Мак се приближи към каляската.
— Ваше Величество! — извика той. — Все още има време!
— Какви ги говори този? — попита Мария-Антоанета. — Мостът е задръстен. Ние сме загубени.
— Все още има една възможност — каза Мак.
— И каква е тя, ако смея да попитам?
— Слизайте веднага от каретата, Ваши Величества. Ще купим коне от селяните тук наоколо и ще се върнем обратно към Париж, което ще заблуди преследвачите ви, а после ще тръгнете по друго разклонение към границата и ще пресечете от съвсем различно място. Все още има време да се спасите.
Луи се обърна към жена си:
— Какво мислиш?
— Звучи ми прекалено рисковано — отвърна Мария-Антоанета.
Кралят протестираше, Мария изобщо отказваше да мисли, но накрая се съгласиха. Мак ги прикотка да излязат от каретата. Те стояха под ранното утринно слънце с доста глуповат вид, сякаш не бяха свикнали да стоят на собствените си крака. Мак избърза напред и нае коне. Беше изчислил, че все още имат шанс да се измъкнат. В крайна сметка никой не знаеше, че кралят е тук. Никой, освен Друе, а той го бе оставил на сигурно завит под шубрака в Сен Менеулд.