Кралят се приближи към доведените от Мак коне и се покачи върху единия доста колебливо. После Мария-Антоанета се качи на другия кон. Най-после всичко беше готово.
Но тогава, тъкмо преди да потеглят, по пътя се Появи облак прах, който ставаше все по-голям и после се раздели на отделни ездачи. Беше Друе, който яздеше на чело на хиляда въоръжени войници.
Като забеляза голямата жълта карета, той извика:
— Кралят и кралицата! Арестувайте ги! Трябва незабавно да ги върнем в Париж!
Гвардейците направиха както им беше заповядано. Друе препусна към Мак.
— Ето че пак се срещнахме. Ти ми направи лоша услуга, гражданино. И мисля да ти го върна по същия начин.
Той махна на двама гвардейци и каза:
— Тоя човек е контрареволюционер. Дръжте го!
Мак попита:
— Кажи ми само едно нещо. Как успя да стигнеш дотук толкова бързо?
— Е, не с твоя помощ — отвърна Друе. — За мое щастие дойде този джентълмен и ми се притече на помощ.
Приближи се още един ездач и Мак разпозна в него Фауст.
— Пак ли ти! — хлъцна той.
Фауст се усмихна самодоволно.
— Лесно се отървах от войниците, после намерих този човек, помогнах му и така попречих на ужасния ти замисъл.
Тогава се появи Мефистофел.
— Пуснете този човек — каза той на Друе. Друе се изплаши много от демона, но каза:
— Той е заловен и ще бъде съден от трибунала.
Обаче Мефистофел каза:
— Съжалявам. От този момент нататък действието се поема от свръхестествените сили.
И той сложи ръка на рамото на Мак. И двамата изчезнаха. Само след миг Маргарита също изчезна.
ЧАСТ ОСМА
ПРИСЪДАТА
ГЛАВА I
След като Мефистофел си тръгна от Варен, в спомените на Мак настъпи кратко прекъсване. Той изпадна в странен сън, но подробностите му се изплъзваха. После вече спря да сънува и накрая се събуди.
Видя, че лежи на зелена кушетка в някакво доста странно място. Опита се да различи подробностите, ала те се изплъзваха пред очите му. Но той знаеше, че съществува едно единствено място на света с подобна кушетка. Това сигурно беше кабинетът на Мефистофел в Лимбо!
Той стана и се огледа. През един нисък свод се виждаше друга стая, а в нея беше сандъчето със заключената в него картина на Ботичели.
Чу се звук от отваряне на врата и Мак се обърна, готов за нови неприятности. Влезе Илит. Беше облечена в бежова права рокля до средата на изваяния й прасец. Дългата й черна коса беше вдигната на висока прическа и закрепена с гребени, имитация на черупка от костенурки. Лицето й беше бледно както обикновено, но две кръгли петна руж на двете й страни му придаваха малко цвят.
— Всичко свърши — каза тя. — Това беше последното събитие, при което трябваше да правиш някакъв избор.
— И на мен ми се стори, че Мефистофел каза същото! И какво сега?
— Сега ще започне съдът. Натам съм се запътила. Само наминах да видя как си.
— Много мило от твоя страна. Очевидно аз не съм поканен на процеса?
— Не съм чувала да си! — отговори Илит.
— Типично за тях — в гласа на Мак се долавяше горчивина. — Мефистофел беше целият усмивки и внимание, когато трябваше да свърша нещо, а сега, понеже дойде краят, дори не ме канят на празненството.
— Смъртни рядко биват канени да присъстват на подобни събития — обясни Илит. — Но, разбира се, ми е ясно какво искаш да кажеш.
— И кога ще си получа наградата?
— Не зная нищо по този въпрос — отвърна Илит. — Ще трябва да чакаш. Това е Лимбо, а в Лимбо хората чакат.
Илит изчезна с грациозно движение на елегантните си ръце. Мак закрачи насам натам из стаята, после на една малка масичка видя купчина книги, взе си стол и седна до тях. Вдигна от купа „Пътят към ада и как да го открием“, издание на Сатаник Прес. Зачете се в следния текст: „Искате ли наистина да стигнете до ада. Не се изненадвайте. Много хора искат да сторят същото! Не сте сам. Адът се характеризира от значимостта на апетитите. И за разлика от това, което сте чували, тези апетити се усещат прекрасно в ада. Проблемът е, че никога не биват задоволявани. Но така е било и по време на живота ви. Да поразмислим…“
Внезапно се появи светкавица и кълбо дим. Когато той се разнесе, насреща се показа Фауст. Изглеждаше добре в хубавата си мантия на учен и с хермелинова яка.
Фауст каза:
— Виж, бързам. Да си видял оттук да минава един висок, хилав мъж с жълтеникави очи, дълга черна коса и с озадачено изражение на лицето?
Мак поклати глава:
— Не е минавал никой, откакто съм тук, с изключение на един женски дух на име Илит.
— Не, не търся нея. Графът на Сен Жермен ми насрочи среща тук. Надявам се, че няма да закъснее.