— Я го гледай ги — почна да лае! — разсърди се Подю и върза на шията му един тежък камък. Повлякоха Савичката към моста. Надвесиха го над дълбокия вир.
— Олеле! — изпищя той и се стресна. Отвори очите си. Гледа — над него стои баба му, а през прозореца свети месечината.
— Защо викаш насън, Савенце?
— Давят ме.
— Никой не те дави, хайде спи, бабиното, че още не е огряла квачката.
Момчето се мушна под чергата и пак заспа.
А на другия де, когато Петърчо посегна да хвърли пак едно камъче на Кармана, Савичката го удари по ръката.