Джеф не беше спал четиридесет и осем часа, чувстваше се изтощен, очите му хлътнаха. Ще поспя по-късно, обеща си той. Сега само ще притворя очи, да се отморят за миг.
Заспа.
Когато Трейси отвори очи и видя как таванът бавно-бавно се изяснява пред погледа й, тя просто не можеше да си представи къде е попаднала. Мина доста време, преди да разбере, че е в съзнание. Чувстваше тялото си пребито, болеше я навсякъде, сякаш се беше върнала от дълго и изтощително пътуване. Тя се огледа с унесен поглед в непознатата стая и сърцето й изведнъж трепна. Джеф спеше свит на един стол близо до прозореца. Това не беше възможно. Последния път, когато го видя, той взе диамантите и си отиде. Какво правеше тук? Неочаквано почувства някакво премаляване и разбра. Предала му е подменената кутия, кутията с фалшивите диаманти, и Джеф смята, че го е изиграла. Сигурно я е взел от резервната квартира и я е довел на това, бог знае какво, място.
Докато тя се повдигаше от леглото, Джеф се размърда и отвори очи. Когато видя, че тя е вперила поглед в него, върху лицето му бавно се разля щастлива усмивка.
— Добре дошла! — каза той.
В гласа му се чувстваше такова голямо облекчение, че Трейси се смути.
— Съжалявам — каза Трейси. Гласът й прозвуча като хриплив шепот. — Предала съм ти фалшивата кутия.
— Какво?
— Объркала съм кутиите.
Той пристъпи към нея и каза нежно:
— Не, Трейси. Предаде ми истинските диаманти. Те вече пътуват към Гюнтер.
Трейси объркано го погледна.
— Тогава защо… защо си тук?
Той приседна на ръба на леглото.
— Когато ми предаде диамантите, имаше вид на мъртвец. Реших да почакам на аерогарата, за да се убедя, че ще се качиш на самолета. Ти не дойде и аз разбрах, че ти се е случило нещо лошо. Отидох в резервната квартира и те открих. Не можех да те оставя да умреш там — каза най-непринудено той. — Това щеше да е улика за полицията.
Тя го гледаше напълно озадачена.
— Кажи ми истинската причина. Защо се върна при мен?
— Време е да премерим температурата — каза бързо той.
— Не е зле — каза й след малко той. — Малко над нормалната. Ти си чудесен пациент!
— Джеф…
— Вярвай ми — каза той. — Гладна ли си?
Трейси изведнъж изпита вълчи глад.
— Умирам от глад — отвърна тя.
— Добре. Сега ще донеса нещо за ядене.
Джеф се върна след малко от пазар с голям пакет, пълен с портокалов сок, мляко, пресни плодове и големи холандски broodkjes — кифли, пълни с различни видове сирене, месо и риба.
— Те, изглежда, са холандският вариант на пилешката супа — засмя се той, — но ще свършат работа. А сега се храни бавно.
Той й помогна да се изправи и започна да я храни. Толкова беше внимателен и нежен, че Трейси сериозно си помисли: Пак е наумил нещо!
Докато се хранеха, Джеф й каза:
— Когато излязох навън, се обадих по телефона на Гюнтер. Получил е диамантите. Внесъл е твоята част от парите по банковата ти сметка в Швейцария.
— А защо ти не задържа цялата сума? — изплъзна се от устата на Трейси, без самата тя да го желаеше.
— Защото е крайно време да престанем да си играем един на друг игрички, Трейси. Съгласна ли си? — отвърна Джеф с много сериозен тон.
Това, разбира се, беше негов нов номер, но тя се чувстваше твърде отпаднала и не можеше да се тревожи и за това.
— Съгласна съм.
— Кажи ми размерите си — обърна се Джеф към нея. — Ще изляза да ти купя дрехи. Холандците са либерални хора, но ми се струва, че ако излезеш в този вид, ще ги побъркаш.
Трейси дръпна по-високо завивките към себе си, внезапно осъзнала, че е гола. Тя имаше някакво смътно впечатление, че Джеф я е събличал и къпал. Беше рискувал собствената си сигурност, за да й помогне. И защо? Винаги бе смятала, че го разбира. Всъщност ни най-малко не го разбирам, помисли си Трейси. Ни най-малко.
Трейси заспа.
Същия следобед Джеф донесе два куфара, пълни с пеньоари и нощници, рокли, бельо, обувки, несесер с грим, гребен, четка, сешоар, четки и паста за зъби. Купи и няколко комплекта бельо за себе си, както и един брой на „Интернешънъл Хералд Трибюн“. На първа страница бе поместена информация за обира на диамантите от самолета. Полицията се досещала как е станало всичко, но според вестника крадците не били оставили никакви следи.
— Вече сме свободни — каза Джеф. — А сега имаме само една-единствена грижа — да се оправиш.
Даниел Купър предложи да не се съобщава нищо на пресата за шала с инициалите ТУ. „Знаем, беше казал той на инспектор Тринян, чий е този шал, но това доказателство не е достатъчно за обвинителния акт. Нейните адвокати ще докажат, че повечето жени в Европа имат същите инициали, и ще ви направят за смях.“