— Звучи прекрасно!
— Тогава, какво ще кажеш?
Тя дълго време го наблюдава.
— Съгласна съм, след като и ти го желаеш — отвърна тихо.
Той я прегърна и се засмя.
— Дали да не изпратим официално съобщение на полицията?
И Трейси се засмя заедно с него.
Църквите бяха по-стари от всички други, които беше виждал Купър. Някои датираха от езически времена и понякога той не разбираше дали се моли на дявола, или на Бога. Купър стоеше с наведена глава в древната Църква на монахините, в Сент Бавокерк, Питерскерк и Нувекерк в Делфт и всеки път се молеше за едно и също: Нека я накарам да страда така, както страдам и аз.
На следващия ден Гюнтер Хартог се обади по телефона. Джеф беше излязъл.
— Как се чувстваш? — запита Гюнтер.
— Прекрасно — увери го Трейси.
Гюнтер се обаждаше всеки ден, след като научи какво й се бе случило. Трейси реши да не му съобщава новината за Джеф и за нея, поне засега. Искаше да я запази известно време единствено за себе си, да я обмисля и да й се радва.
— Разбирате ли се с Джеф?
— Чудесно — усмихна се тя.
— Смятате ли и занапред да работите заедно?
Сега се налагаше да му каже.
— Гюнтер… ние… ние вече се отказахме.
За миг настъпи тишина.
— Не разбирам.
— Двамата с Джеф поемаме по правия път, както са се изразявали в добрите стари времена.
— Какво? Но… защо?
— Идеята е на Джеф и аз се съгласих с него. Стига вече опасности.
— А ако предположим, че работата, която имам предвид, ще ви донесе два милиона долара и че не съществува никаква опасност?
— Бих се смяла много, Гюнтер.
— Говоря сериозно, мила. Ще отидете до Амстердам, който се намира само на час път от мястото, където сте, и…
— Ще се наложи да намериш някой друг.
— Страхувам се, че никой друг не би могъл да се заеме с това — въздъхна той. — Бихте ли поне обсъдили този въпрос с Джеф?
— Добре, но от това няма да излезе нищо.
— Довечера ще се обадя отново.
Когато Джеф се върна, Трейси го осведоми за разговора.
— Не му ли каза, че вече сме станали примерни граждани?
— Разбира се, че му казах, скъпи. Посъветвах го дори да намери други хора.
— Но той не се съгласи — досети се Джеф.
— Настоява за нас двамата. Каза, че не съществувал никакъв риск и че сме можели да получим два милиона долара за положеното от нас незначително усилие.
— Което означава, че онова, което е намислил, се охранява така, както форт „Нокс“.
— Или „Прадо“ — добави закачливо Трейси.
Джеф се усмихна.
— Това беше наистина чиста работа, скъпа. Знаеш ли, струва ми се, че точно тогава започнах да се влюбвам в теб.
— А аз мислех, че точно когато открадна моята картина от Гоя, те намразих.
— Бъди искрена — смъмри я той. — Започна да ме мразиш много преди това.
— Прав си. Какво ще отговорим на Гюнтер?
— Вече си му отговорила. Повече няма да се занимаваме с подобни работи.
— Няма ли поне да узнаем какво е намислил?
— Трейси, уговорихме се, че…
— Нали все пак отиваме в Амстердам?
— Да, но…
— Е, добре, докато сме там, мили, защо поне да не чуем какво има да ни каже?
Джеф подозрително я изгледа.
— Ти искаш да го направиш, нали?
— Разбира се, че не искам! Но няма да ни навреди да чуем какво има да ни каже…
На следващия ден те заминаха за Амстердам и отседнаха в хотел „Амстел“. Гюнтер Хартог прелетя от Лондон, за да се срещне с тях.
Те успяха да седнат заедно като случайни туристи в едно моторно корабче, пътуващо по река Амстел.
— Възхитен съм, че ще се ожените — каза Гюнтер. — Приемете най-сърдечните ми поздравления.
— Благодаря, Гюнтер. — Трейси знаеше, че Гюнтер е искрен.
— Уважавам желанието ви да се оттеглите, но се натъкнах на такова уникално положение, че реших да обърна и вашето внимание върху него. То може да се превърне в много изгодна ваша лебедова песен.
— Слушаме те — каза Трейси.
Гюнтер се приведе Напред и започна да разказва с тих глас. Когато свърши, той каза:
— Два милиона долара, ако успеете да го вземете.
— Това е невъзможно — отсече решително Джеф. — Трейси…
Трейси обаче не слушаше. Тя обмисляше задълбочено как би могла да го направи.
Главното управление на амстердамската полиция, намиращо се на ъгъла на Марникс страат и Еландсграхт, представлява приятна стара пететажна сграда, построена от кафяви тухли, с дълъг коридор с бяла гипсова мазилка на приземния етаж и мраморно стълбище, водещо нагоре. В една от разположените горе стаи имаше съвещание на Gemeentepolite. Присъстваха петима холандски детективи. Единственият чужденец беше Даниел Купър.