Където и да отидеха Трейси и Джеф, те бяха следвани от полицията и всяка вечер Даниел Купър проучваше писмените рапорти, представяни на инспектор Ван Дурен. В тях нямаше нищо необикновено, но подозренията на Купър не отслабваха. Готви нещо, говореше си сам на себе си Купър,_ нещо голямо. Дали е разбрала, че я следят? А дали знае, че аз съм този, който ще я унищожи?_
Доколкото разбираха детективите, Трейси Уитни и Джеф Стивънс бяха най-обикновени туристи. Инспектор Ван Дурен се обърна към Купър.
— А не е ли възможно да се лъжете? Може да са пристигнали в Холандия просто да си прекарат по-добре времето?
— Не — отвърна упорито Купър. — Не се лъжа. Продължавайте да я наблюдавате.
Той изпитваше злокобното предчувствие, че времето тече и че ако Трейси Уитни не предприеме нещо в най скоро време, полицейското наблюдение отново щеше да бъде прекратено. Това не биваше да се допусне. Той се присъедини към детективите, които следяха Трейси.
Трейси и Джеф бяха наели два съседни апартамента в хотел „Амстел“.
— Само за приличие — каза Джеф на Трейси, — но аз няма да те пускам далеч от себе си.
— Обещаваш ли?
Джеф отиваше всяка нощ при нея, оставаше до зори и те се любеха до късно. Той беше разнообразен любовник, ту нежен и внимателен, ту див и необуздан.
— Всъщност, за първи път разбирам защо е създадено моето тяло — прошепна Трейси. — Благодаря ти, любов моя.
— Моля. Удоволствието е мое.
— Само наполовина.
Те бродеха из града очевидно без никаква цел. Обядваха в „Екселсиор“ на хотел „Европа“, вечеряха в „Баудъри“, където изядоха всичките двадесет и две блюда, които предлагаше този индонезийски ресторант. Хапнаха erwteusoep, прочутата холандска грахова супа, опитаха hutspot от картофи, моркови и лук, както и boerenkool met worst, приготвен от къдраво зеле и пушена наденица. Разхождаха се по walletjes, района на червените фенери в Амстердам, където дебели и облечени в кимоно проститутки седяха зад специални витрини и предлагаха пищната си стока. Писмените рапорти, предоставяни всяка вечер на инспектор Юп ван Дурен, завършваха с една и съща бележка: Нищо подозрително.
Спокойствие, казваше си Даниел Купър. Само спокойствие.
По настояване на Купър инспектор Ван Дурен отиде при главния комисар Вилямс, за да поиска разрешение за поставяне на електронни подслушвателни устройства в хотелските стаи на двамата заподозрени. Получи се отказ.
— Когато имате по-съществени основания за вашите подозрения — каза главният комисар, — елате отново. Дотогава не мога да ви разреша да подслушвате хора, чиято вина се свежда единствено до това, че са пристигнали като туристи в Холандия.
Този разговор се състоя в петък. В понеделник сутринта Трейси и Джеф отидоха на Паулус Потер страат в „Костър“, диамантения център на Амстердам, за да разгледат холандския завод за шлифоване на диаманти. Даниел Купър се включи в групата за наблюдение. Заводът беше препълнен от туристи. Говорещ английски екскурзовод ги поведе из завода и започна да им обяснява всички отделни операции от процеса на шлифоване. В края на обиколката той ги въведе в обширна изложбена зала, около стените на която бяха наредени изложбени маси с голямо разнообразие от диаманти за продан. Всъщност това представляваше истинската причина, поради която из завода се развеждаха туристи. В средата на залата имаше стъклен шкаф, ефектно повдигнат върху висок черен пиедестал. Вътре в шкафа се излагаше най-изящният диамант, който Трейси беше виждала някога в живота си.
Екскурзоводът обяви гордо:
— А тук, дами и господа, се намира прочутият диамант „Лукулан“, за който всички вие сте чели. Някога си един актьор го е купил на жена си, известна филмова звезда, и сега диамантът е оценен за десет милиона долара. Този съвършен камък е сред най-красивите диаманти в света.
— Положително представлява примамлива цел за крадците — каза на висок глас Джеф.
Даниел Купър се придвижи напред, за да чува по-добре.
Екскурзоводът се усмихна снизходително:
— Nee, mijnheer. — Той кимна по посока на въоръжения пазач, застанал близо до шкафа. — Този камък се охранява много по-строго и от скъпоценните камъни в лондонския „Тауър“. Няма никаква опасност. Ако някой докосне стъкления шкаф и vlug алармената инсталация се задейства и вратите и прозорците на тази зала моментално се затварят. Нощем се включват електронни лъчи и ако някой все пак успее да се промъкне в залата, в полицейския участък се получава алармен сигнал.