Джеф погледна Трейси и каза:
— Според мен никой не може да открадне този диамант.
Купър размени поглед с един от детективите. Същия следобед инспектор Ван Дурен получи рапорт за разговора.
На следващия ден Трейси и Джеф посетиха Риксмузеум. Джеф купи плана на музея и двамата с Трейси преминаха през главния вход в Почетната галерия, изпълнена с произведения на Фра Анджело, Мурильо, Рубенс, Ван Дайк и Тиеполо. Двамата вървяха бавно и се спираха пред всяко платно. После влязоха в зала „Нощна стража“, в която се излагаха най-известните картини на Рембранд. Там се спряха. Привлекателният полицай първи клас Фиен Хоер, който ги преследваше, възкликна: „О, Боже!“
Официалното название на картината е: „Компанията на капитан Франс Банинг Кок и лейтенант Вилям ван Ритенбърк“8 и със своята необикновена яснота и композиция изобразява група войници, които се подготвят за поемане на стража под командата на своя капитан, облечен в пъстра униформа. Мястото около картината бе оградено с въжета от кадифе, а наблизо стоеше и пазач.
— Трудно е да се повярва — обърна се Джеф към Трейси, — че Рембранд е бил мъмрен за тази своя картина.
— Защо? Тя е фантастична.
— На неговия покровител, капитана от картината, не му харесало вниманието, отделено от Рембранд на останалите фигури. — Джеф се обърна към пазача: — Надявам се, че картината се охранява добре.
— Ja mijnheer. Всеки, който се опита да открадне нещо от този музей, трябва да преодолява електронни лъчи и скрити камери, а нощно време и двамата пазачи с патрулни кучета.
Джеф най-естествено се засмя.
— Мисля, че тази картина ще си стои вечно на мястото — каза той.
Късно следобед размяната на тези думи беше докладвана на Ван Дурен.
— „Нощна стража“! — възкликна той. — Alstublieft, невъзможно!
Даниел Купър само премигваше пред него с обезумелите си късогледи очи.
В Амстердамския конгресен център се провеждаше среща на филателисти и Трейси и Джеф бяха сред първите участници в нея. Залата имаше подсилена охрана, тъй като много от изложените пощенски марки бяха безценни. Купър и един холандски детектив видяха как двамата посетители започнаха да се разхождат пред колекцията от редки марки. Трейси и Джеф се спряха пред марката „Британска Гвиана“, грозна, тъмнопурпурна, шестоъгълна.
— Каква грозна марка — забеляза Трейси.
— Не се чуди, мила. Това е единствената по рода си марка в света.
— И колко струва?
— Един милион долара.
Дежурният служител кимна.
— Съвсем точно казано, сър. Много хора просто нямат представа за всичко това, като разглеждат тази марка. Но аз разбирам, че вие, сър, обичате марките, както ги обичам и аз. Върху тях е изобразена цялата история на света.
Трейси и Джеф приближиха следващия изложбен шкаф и погледнаха една обратно отпечатана марка, изобразяваща самолет, който лети обърнат.
— Ето една интересна марка — каза Трейси.
Охраняващият изложбения шкаф каза:
— И тя струва…
— Седемдесет и пет хиляди долара — изпревари го Джеф.
— Да, господине. Съвсем точно.
После се спряха пред синя хавайска марка от два цента.
— Тази марка струва четвърт милион долара — каза Джеф на Трейси.
Смесен с тълпата, Купър ги следеше сега отблизо. Джеф посочи друга марка.
— Ето още една рядка марка. Мавританска поща от едно пени. Вместо „postpaid“9 някой замечтан гравьор е отпечатал „post office“10. Днес марката струва много пари.
— Всички марки изглеждат толкова малки и уязвими — каза Трейси — и на човек му се струва, че може лесно да си излезе оттук с някоя от тях.
— Крадецът не би могъл да отиде много далеч, госпожице — отвърна усмихнат пазачът. — Всички изложбени шкафове са свързани електронно, а освен това въоръжена охрана патрулира денонощно в конгресния център.
— Това е голямо облекчение — каза сериозно Джеф.
— В наше време човек трябва да е внимателен.
Същия следобед Даниел Купър и инспектор Юп ван Дурен отидоха заедно при главния комисар Вилямс Ван Дурен постави рапортите за наблюдение върху бюрото на комисаря и зачака.
— Тук няма нищо определено — каза накрая главният комисар, — но съм съгласен, че вашите заподозрени, изглежда, душат наоколо за нещо много изгодно. Добре, инспекторе. Продължавайте. Имате официално разрешение да поставите подслушвателни устройства в хотелските им стаи.
Даниел Купър изпита въодушевление. Край на тайните на Трейси Уитни. Отсега нататък той ще знае всичко, което тя мисли, говори и върши. Той си представи как Трейси и Джеф са в леглото и си спомни усещането от допира на бельото на Трейси до неговата буза. Толкова меко, толкова благоуханно!