В 3.00 часа следобед пред „Амро банк“ спря брониран камион. От противоположната страна на улицата Джеф фотографира камиона, а от един вход, на няколко ярда по-нататък, детектив фотографира от своя страна Джеф.
В главното полицейско управление на Еландсграхт инспектор Ван Дурен постави върху бюрото на главния комисар Тун Вилямс бързо натрупващите се доказателства.
— Какво означава всичко това? — запита главният комисар със сухия си и тънък глас.
— Ще ви кажа какво замисля тя — обади се Даниел Купър. Говореше напълно убедено. — Кани се да задигне златото, което ще се превози с параход.
Всички впериха погледи в него.
— И предполагам знаете как възнамерява да извърши това чудо? — запита главният комисар.
Да. Той знаеше нещо, което на тях не им бе известно. Той познаваше сърцето, душата и ума на Трейси Уитни. Той бе проникнал в нея и можеше да разсъждава като нея, да крои плановете като нея… затова предугаждаше всеки неин ход.
— Като си послужи с подправен камион, пристигне в банката преди истинския и избяга със златните кюлчета.
— Звучи доста пресилено, господин Купър.
— Не зная какво точно замислят, господин главен комисар — намеси се инспектор Ван Дурен, — но явно замислят нещо. Имаме запис на гласовете им на магнетофонна лента.
Даниел Купър си спомни за другите звуци, които си беше представял: нощен шепот, викове и стенания. Тя се държеше като разгонена кучка. Е, добре, там, където ще я напъха той, никой мъж нямаше да може да я докосне.
Инспекторът продължаваше да докладва.
— Запознали са се със системата за безопасност на банката. Известно им е в колко часа пристига бронираният камион и…
Главният комисар проучваше поставения пред него доклад.
— Вълнисти папагалчета, гълъб, златни рибки, канарче… смятате ли, че всички тези глупости имат нещо общо с обира?
— Не — отвърна Ван Дурен.
— Да — отвърна Купър.
Полицай първи клас Фиен Хоер, облечен в син полиестерен костюм, следеше Трейси по Принсенграхт, през моста Магере и когато Трейси стигна на отсрещния бряг на канала, Фиен Хоер погледна, обзет от безсилие как тя влезе в една обществена телефонна кабина и говори в продължение на пет минути по телефона. Полицаят нямаше да разбере нищо, дори и да бе чул целия разговор.
Гюнтер Хартог говореше от Лондон.
— Можем да разчитаме на Марго, но на нея й трябва време, поне още две седмици. — Той я изслуша за миг. — Разбирам. Когато всичко бъде готово, ще те потърся. Бъди внимателна. И предай поздравите ми на Джеф.
Трейси постави слушалката и излезе от кабината. Тя кимна приятелски на жената, която чакаше да използва телефона след нея.
В 11.00 часа на следващата сутрин един детектив докладва на инспектор Ван Дурен.
— Господин инспектор, намирам се в компанията „Волгерс“, която дава под наем камиони. Джеф Стивънс току-що нае от тях камион.
— Какъв камион?
— Обикновен камион, господин инспектор.
— Вземете размерите му. Няма да затварям.
Няколко минути по-късно детективът се върна на телефона.
— Разполагам с данните. Камионът е…
— Фургон, дължина — двадесет фута, широчина — седем фута, с двойно предаване.
— Да, господин инспектор — отвърна малко удивеният детектив. — Как разбрахте?
— Няма значение. Какъв му е цветът?
— Син.
— Кой следи Джеф Стивънс?
— Якобс.
— Добре. Дръжте ме постоянно в течение.
Юп ван Дурен постави слушалката. Той вдигна глава към Даниел Купър.
— Оказахте се прав. Само цветът е син.
— Ще го откара на бояджия.
Бояджийската работилница се намираше в един гараж на Дамрак. Двама души напръскаха фургона в металносив цвят. Джеф стоеше наблизо и чакаше. Един детектив направи снимка през стъкления покрив на гаража.
Снимките се появиха час по-късно върху бюрото на инспектор Ван Дурен.
Той ги побутна към Даниел Купър.
— Боядисан е като истинската кола на охраната. Сега вече можем да ги заловим.
— На какво основание? За няколкото фалшиви служебни визитни картички и за пребоядисването на един камион? Единственият начин да обосновем убедително обвинение е да ги заловим в момента, в който задигат златните кюлчета.
Този дребосък се разпорежда така, сякаш е началник на управлението.
— Какво смятате, че ще предприеме сега?
Купър проучи внимателно снимката.
— Този фургон не може да издържи тежестта на златото. Ще се наложи да усилят пода му.
Гаражът бе малък, встрани от Муйдер страат.
— Goede morgen, mijnheer. С какво мога да ви услужа?
— Ще превозвам старо желязо с този камион — обясни му Джеф, — а ми се струва, че дъските на пода не са достатъчно здрави да поемат тежестта. Искам да се подсилят с метални скоби. Можете ли да го направите.