Даниел Купър седеше в дъното на кабинета и мълчеше. Доколкото се отнасяше до него, настоящото съвещание представляваше чиста загуба на време. Той от дълго време предусещаше всяка стъпка, която Трейси Уитни и нейният любовник се канеха да направят. Влязоха в капана и той вече се затваряше. Докато възбудата у детективите в кабинета постепенно нарастваше, Купър изпитваше някакво странно чувство на спад.
— Всичко си идва на мястото — говореше инспектор Ван Дурен. — Заподозрените от нас лица знаят часа, в който бронираната кола пристига в банката. Те възнамеряват да се появят половин час по-рано и да се представят за охраната. По времето на пристигане на истинския камион те вече ще са избягали. — Ван Дурен показа снимката на камиона. — Те ще тръгнат от банката с този автомобил, но след една пресечка или в някоя странична улица камионът изведнъж ще изглежда вече така. — Тук той посочи снимката на камиона за бира „Хайнекен“.
Един от седналите назад детективи се обади:
— Господин комисар, имате ли представа как възнамеряват да изнесат златото извън страната?
Ван Дурен посочи снимка, на която Трейси се качва на шлепа.
— Първо с шлеп. Холандия е насечена от канали и водни пътища, така че те биха могли да изчезнат безследно за дълго време. — Той им показа въздушна снимка на камиона, движещ се край канала. — Засякоха разстоянието, за да видят за колко време могат да се придвижат от банката до техния шлеп. Разполагат с предостатъчно време, през което да натоварят златото на шлепа и да тръгнат на път, преди някой да е заподозрял каквото и да е. — Ван Дурен пристъпи към последната снимка, окачена на стената, представляваща увеличено копие на товарен кораб. — Преди два дни Джеф Стивънс е закупил товарно място на кораба „Ореста“, който ще отпътува следващата седмица от Ротердам. Товарът е записан като машини, предназначени за Хонконг.
Той се обърна с лице към детективите в кабинета.
— Е, господа, ще направим малка промяна в техните планове. Ще им позволим да вземат златните кюлчета от банката и да ги натоварят на фургона. — Той погледна към Даниел Купър и се усмихна. — С окървавени ръце. Ще заловим тези умници с окървавени ръце.
Един детектив проследи Трейси в „Ъмерикън Експрес Офис“, откъдето тя получи пакет със средни размери. Трейси се върна незабавно в хотела с него.
— Нямаше начин да разберем какво съдържа пакета — каза инспектор Ван Дурен на Купър. — След като излязоха, претърсихме двата апартамента, но в тях нямаше никакъв нов предмет.
Компютрите на Интерпол не откриха нищо за деветдесет и пет килограмовия Монти.
Късно в четвъртък следобед Даниел Купър, инспектор Ван Дурен и полицейският детектив Уиткамп се събраха в стаята над апартамента на Трейси в хотел „Амстел“ и наостриха слух към идващите отдолу гласове:
Гласът на Джеф:
— Ако пристигнем в банката точно тридесет минути преди охраната, тогава ще имаме достатъчно време да натоварим златото и да тръгнем. При пристигането на истинския камион вече ще сме натоварили златото на шлепа.
Гласът на Трейси:
— Автомеханикът прегледа камиона и го зареди с гориво. Вече е напълно готов.
Полицейският детектив Уиткамп се обади:
— Не може да не им се възхити човек! Не оставят нищо на случайността.
— Рано или късно всички се подхлъзват — отвърна рязко инспектор Ван Дурен.
Даниел Купър мълчеше и слушаше.
— Трейси, искаш ли, щом всичко свърши, да отидем на онези разкопки, за които говорихме?
— Тунис? Звучи ми като райско място, скъпи.
— Добре тогава. Аз ще уредя всичко. Отсега нататък няма да правим нищо, само ще си почиваме и ще се радваме на живота.
Инспектор Ван Дурен измърмори:
— Бих казал, че следващите двадесет години от живота им са много добре подредени. — Той стана и се протегна. — Мисля, че можем вече да си лягаме. За утре сутринта всичко е готово, така че тази нощ всички можем добре да се наспим.
Даниел Купър не можеше да заспи. Представяше си как полицията я сграбчва и се държи грубо с нея, виждаше ужаса върху лицето й. Това го развълнува. Той влезе в банята и пусна много гореща вода във ваната.
Махна очилата си, свали пижамата и легна във вдигащата пара вода. Всичко беше вече почти свършено, тя щеше да си плати така, както бе принуждавал и други проститутки да го правят. Утре по това време щеше да е на път за дома. Не, не за дома, поправи се Даниел Купър, на път за моята квартира. Домът представляваше топло и сигурно място, където неговата майка го обичаше повече от всеки друг на света.