Инспектор Ван Дурен се обърна към Купър и се усмихна.
— Това залавяне с окървавени ръце удовлетворява ли ви? Хайде да приключваме.
Най-сетне всичко свърши, помисли си Купър.
Те слязоха бързо на улицата. Двамата униформени мъже стояха с вдигнати ръце и лица към стената, заобиколени от въоръжени детективи. Даниел Купър и инспектор Ван Дурен си проправяха път между тях.
— А сега се обърнете — нареди им Ван Дурен. — Вие сте арестувани!
Двамата мъже се обърнаха с бледи като мъртъвци лица към групата. Даниел Купър и инспектор Ван Дурен вторачиха объркани погледи в тях. И двамата бяха напълно непознати хора.
— Кои… кои сте вие? — запита ги инспектор Ван Дурен.
— Ние… ние сме охраната на камиона — запелтечи единият от двамата. — Не стреляйте! Моля ви, не стреляйте!
Инспектор Ван Дурен се обърна към Купър:
— Планът им се е провалил — в гласа му звучаха истерични нотки. — Отложили са всичко.
В стомаха на Купър се изля зелена жлъчна течност, плъзна бавно нагоре към гърдите и гърлото и започна да го души. Когато най-сетне успя да проговори, гласът му прозвуча сподавено:
— Не. Нищо не е провалено.
— Какво говорите?
— Те никога не са имали намерение да крадат това злато. Всичко е послужило за примамка.
— Това е невъзможно! Искам да кажа, че камионът, шлепът, униформите… нали разполагаме със снимки…
— Не схващате ли? Те са знаели. От самото начало са знаели, че ги следим.
Лицето на инспектор Ван Дурен пребледня.
— О, божичко! Waar zijn ze? А сега къде са?
Трейси и Джеф приближаваха Холандския завод за шлифоване на диаманти на Паулус Потер страад. Джеф носеше брада и мустаци и беше променил формата на бузите и носа с гумена гъба. Облечен беше в спортни дрехи, на гърба с раница. Трейси носеше черна перука, широки дрехи на бременна жена с подплънки, силен грим и черни слънчеви очила. В ръка държеше голяма чанта и кръгъл пакет, увит в кафява хартия. Двамата влязоха в приемната и се присъединиха към пристигналите с автобус туристи, заслушани в думите на екскурзовода.
— … а сега, дами и господа, моля да ме последвате, за да видите как работят нашите шлифовчици и да се възползвате от възможността да си купите от нашите чудесни диаманти.
С екскурзовода начело, тълпата премина през вратите, водещи към завода. Трейси се придвижих тях, докато Джеф се влачеше най-отзад. Когато групата отмина, Джеф свърна встрани и бързо се спусна по едни стълби, водещи към мазето. Той отвори раницата, извади омазнен работен комбинезон и малко сандъче с инструменти. После нахлузи комбинезона, отиде до електрическото табло с бушоните и погледна часовника си.
Отгоре Трейси се движеше с групата от помещение в помещение, докато екскурзоводът им показваше различните етапи на шлифоване на камъните, като се започне от необработените диаманти. От време на време Трейси поглеждаше часовника си. Обиколката закъсняваше с пет минути. Искаше й се екскурзоводът да се движи по-бързо.
Накрая, с приключване на обиколката, те стигнаха до изложбената зала. Екскурзоводът приближи до оградения с въжета пиедестал.
— В този стъклен шкаф — обяви гордо той — се намира диамантът „Лукулан“, един от най-ценните диаманти в света. Някога си известен драматичен актьор го купил за жена си, прочута филмова звезда. Оценен е за десет милиона долара и е защитен с най-съвременна…
Осветлението угасна. В същия миг алармената инсталация се задейства, пред вратите и прозорците се спуснаха с трясък стоманени капаци и преградиха всички изходи.
Някои от туристите се разкрещяха.
— Моля ви. — Гласът на екскурзовода се извиси над вдигналата се врява. — Няма причина за безпокойство. Станала е някаква дребна електрическа повреда. След миг резервният електрогенератор ще…
Лампите отново светнаха.
— Видяхте ли? — успокои ги екскурзоводът. — Няма от какво да се безпокоите.
Някакъв немски турист с кожени панталони посочи стоманените прегради.
— Какво е това?
— Предпазни мерки — обясни екскурзоводът. Той извади някакъв странен на вид ключ, пъхна го в един отвор на стената и го превъртя. Стоманените капаци над вратата и прозорците се вдигнаха. Телефонът, поставен на една масичка, звънна и екскурзоводът вдигна слушалката.
— Хендрик е тук. Благодаря ви, капитане. Не, всичко е наред. Оказа се фалшива тревога. Вероятно е станало късо съединение. Веднага ще проверя. Да, господине. — Той постави слушалката и се обърна към групата. — Извинявам се, дами и господа. При наличието на такъв ценен камък човек не може да не е внимателен. А сега, онези от вас, които имат желание да си купят от нашите прекрасни диаманти…