Осветлението отново угасна. Алармените звънци задрънчаха и стоманените капаци отново паднаха с трясък.
— Хайде да се махаме оттук, Хари — изписка някаква жена от тълпата.
— Няма ли да млъкнеш, Даян? — смъмри я съпругът й.
Джеф стоеше пред електрическото табло в мазето и се вслушваше в писъците на туристите отгоре. Изчака няколко минути, след което отново завъртя бушоните. Светлините горе се запалиха.
— Дами и господа — провикна се над шумотевицата екскурзоводът. — Това е някаква техническа неизправност. — Той отново извади ключа и го пъхна в дупката на стената. Стоманените прегради се вдигнаха.
Телефонът отново звънна. Екскурзоводът вдигна слушалката.
— Тук е Хендрик. Не, капитане. Да. Ще го оправим колкото е възможно по-бързо. Благодаря ви.
В залата се отвори някаква врата и на нея се показа Джеф със сандъчето с инструменти и килната назад работна шапка. Той се обърна към екскурзовода.
— Какво се е случило? Някой каза, че има повреда в електрическата мрежа.
— Светлините непрестанно светват и угасват — обясни му екскурзоводът. — Виж по-скоро да ги оправиш, моля те. — Той се обърна към туристите и се помъчи да се усмихне. — Защо не приближите да си изберете някой чудесен диамант на съвсем прилична цена?
Групата туристи започна да се приближава към изложбените шкафове. Незабелязан сред тълпата, Джеф пусна малко цилиндрично приспособление, което извади от комбинезона си, подръпна някакво лостче и пъхна устройството зад пиедестала, поддържащ диаманта „Лукулан“. Приспособлението започна да пуши и да отделя искри.
— Хей! — подвикна Джеф на екскурзовода. — Това си е твоя работа. В проводника под пода има късо.
— Пожар! — изкрещя една от туристките.
— Умолявам всички ви — провикна се екскурзоио дът. — Не е необходимо да изпадате в паника. Запазете спокойствие. — Той се обърна към Джеф и изсъска — Оправи го бързо! Бързо!
— Няма проблеми — отвърна спокойно Джеф и тръгна към кадифените въжета, ограждащи пиедестала.
— Nee — предупреди го пазачът. — Забранено е да приближаваш.
— Добре — сви рамене Джеф. — Оправяй си го тогава сам.
Джеф се обърна да си върви.
Започна да се отделя повече дим. Хората отново изпаднаха в паника.
— Почакай! — помоли се екскурзоводът. — Само за минутка. — Той отиде бързо до телефона и набра някакъв номер. — Капитане? Тук е Хендрик. Ще ви помоля да изключите всички алармени инсталации. Имаме малко затруднение. Да, господине — той погледна към Джеф. — За колко време ти е необходимо да изключим инсталациите?
— За пет минути — отвърна Джеф.
— Пет минути — повтори екскурзоводът по телефона. — Dankje wel — той постави обратно телефонната слушалка. — След десет секунди ще изключат инсталациите. За бога, побързайте! Ние никога не изключваме алармените инсталации.
— Имам само две ръце, приятелче.
Джеф изчака десет секунди, после мина зад въжетата и се покачи на пиедестала. Хендрик даде знак на въоръжения пазач, той кимна и заби поглед в Джеф.
— А сега, дами и господа, бях започнал да ви разказвам, че тук предлагаме избор от чудесни диаманти на цени по споразумение. Приемаме кредитни карти, пътнически чекове — подсмихна се леко, — дори и пари в брой.
Пред щанда се изправи Трейси.
— А вие купувате ли диаманти? — запита тя на висок глас.
Екскурзоводът впери поглед в нея.
— Какво казахте?
— Моят съпруг е изследовател. Току-що се завърна от Южна Африка и ме помоли да продам тези диаманти.
Докато говореше, тя отвори чантата си, но понеже я държеше обърната, от нея се посипаха блестящи диаманти, рукнаха като поток и заподскачаха на пода.
— Диамантите ми! — изкрещя Трейси. — Помощ!
За миг настъпи мъртва тишина. После сякаш адът се отприщи. Учтивата тълпа мигом се превърна в необуздана сган. Туристите залазиха на колене след диамантите и жестоко се заблъскаха.
— Намери поне един…
— Грабни цяла шепа, Джен…
— Пусни го, този е мой…
Екскурзоводът и пазачът онемяха. Те бяха изхвърлени от морето лазещи, алчни човешки същества, които тъпчеха джобове и чанти с диаманти.
— Отдръпнете се! Спрете! — крещеше пазачът, но бе блъснат на пода.
Току-що слезли от автобуса италиански туристи влязоха в залата и щом разбраха какво се е случило, моментално се включиха във френетичното лазене.
Пазачът се опита да се изправи на крака, за да задейства алармените инсталации, но това се оказа невъзможно сред човешкия поток. Той просто го заля. Светът като че внезапно подлудя. Същински кошмар, който сякаш нямаше край.