— Извинете.
Трейси вдигна глава. Пухкав, с разпуснат вид, мъж на средна възраст стоеше изправен до нея. Той посочи мястото до прозореца.
— Това е моето място, гълъбче.
Трейси се изви встрани, за да мине мъжът. Полата й се повдигна и мъжът огледа одобрително краката й.
— Чудесен ден за летене, а? — В гласа му се долавяше някакъв цинизъм.
Трейси се обърна. Не изпитваше никакво желание да влиза в разговор със своя спътник. И без това имаше да мисли за какво ли не. Цял нов живот! Щяха да се установят някъде и да станат примерни граждани. Безкрайно достойните за уважение господин и госпожа Джеф Стивънс.
Спътникът й я побутна с лакът.
— След като ще седим един до друг по време на този полет, малка госпожице, защо да не се запознаем? Името ми е Максимилиан Пирпонт.