Докато Трейси крачеше сега надолу по улицата, хората се извръщаха, усмихнати, изпълнени с благонамерена завист от щастието, което бликаше от нея. И тя на свой ред им се усмихваше.
Не е прилично човек да е толкова щастлив, мислеше си Трейси. Омъжвам се за човека, когото обичам, и ще родя детето му. Какво повече от това мога да желая?
Трейси наближи банката и погледна часовника си. Осем и двадесет. Вратите на „Филаделфия Тръст енд Фиделити Банк“ щяха да се разтворят за служителите след десет минути, но Кларънс Дезмънд, първият вицепрезидент на банката, ръководител на отдела за международни връзки, вече изключваше външната алармена инсталация и отваряше вратата. Трейси винаги наблюдаваше с удоволствие този сутрешен ритуал. Тя стоеше сега под дъжда и чакаше, докато Дезмънд влезе в банката и заключи вратата след себе си.
Всички банки по света имат някакви свои си тайнствени процедури и в това отношение „Филаделфия Тръст енд Фиделити Банк“ не представляваше изключение. Обичайните процедури никога не се променяха с изключение на сигнала за безопасност, който се променяше всяка седмица. За тази седмица той представляваше спусната наполовина щора, която сочеше на чакащите отвън служители, че в момента се прави проверка, за да се установи със сигурност, че в помещенията няма укриващи се неканени гости, възнамеряващи да вземат служителите за заложници. Кларънс Дезмънд проверяваше тоалетните, килерите, избените помещения и тези около сейфовете на банката. Убедеше ли се напълно, че е сам в банката, едва тогава щората се вдигаше в знак, че всичко е наред.
Пръв в банката пускаха винаги главния счетоводител. Той заставаше до алармената инсталация, докато влязат останалите служители, след което заключваше вратата след тях.
Точно в 8.30 Трейси Уитни влезе в богато украсения хол със своите колеги, свали шапката и ботушите и се заслуша със скрито любопитство в думите на останалите, които сипеха оплаквания от дъждовното време.
— Проклетият вятър отнесе чадъра ми — недоволстваше някой. — Сега съм вир-вода.
— Надолу по Маркет Стрийт срещнах две плаващи гъски — шегуваше се главният касиер.
— Метеоролозите предсказват, че цялата седмица ще е такава. Ех, да бях сега във Флорида! — подхвърли друг.
Трейси се усмихна и се залови за работа. Тя отговаряше за отдела, прехвърлящ парични суми по кабелен път. До неотдавна прехвърлянията на парични суми от една банка на друга и от една държава на друга представляваше бавен и уморителен процес, изискващ попълването на многочислени формуляри и съобразяването с условията на националните и международните пощенски услуги. С настъпването на компютрите положението драматично се измени и сега огромни парични суми можеха да се прехвърлят мигновено от едно място на друго. Служебните задължения на Трейси се свеждаха до това да изважда паричните преводи от предната нощ от компютъра и да ги превежда на други банки. Всички операции бяха кодирани, като кодовете редовно се променяха, за да се предотврати неупълномощен достъп до тях. Ежедневно през ръцете на Трейси преминаваха милиони електронни долари. Прекрасна работа, това беше кръвта, която подхранваше артериите на бизнеса в целия свят, и до появата на Чарлс Станхоуп III в живота на Трейси банковото дело представляваше най-вълнуващото нещо в този свят за нея. „Филаделфия Тръст енд Фиделити Банк“ притежаваше многобройни клонове в чужбина и по време на обедна почивка Трейси и нейните колеги обсъждаха дейността си през изтеклата сутрин. Тези разговори биваха винаги крайно интересни.
Главният счетоводител Дебора съобщи:
— Току-що приключихме заем от сто милиона долара за Турция…
Мей Трентън, секретарка на вицепрезидента на банката, каза доверително:
— На заседанието на Управителния съвет тази сутрин решиха да включат и Перу в новата система за прехвърляне на парични средства. Паричната сума надхвърля пет милиона долара…
Банковият фанатик Джон Крайтън добави:
— Разбирам, че се присъединяваме към комплексния план за спасението на Мексико с петдесет милиона. Тези мексиканци не заслужават и пукната пара…