— О, благодаря ви! Това е чудесно!
Трейси знаеше, че го е заслужила, и чувстваше тръпката от гордостта. Изгаряше от нетърпение да съобщи новината на Чарлс. Струваше й се, че боговете сякаш са се съюзили и правят всичко възможно, за да я побъркат от щастие.
Семейството на Чарлс Станхоуп Старши живееше във внушително старо имение на площад Ритънхауз. То представляваше градска забележителност, край която Трейси често минаваше. А сега, помисли си тя, имението ще представлява част от моя живот.
Трейси се вълнуваше. Красивата й прическа издържа на влажното време. Тя промени четири пъти роклите си. Дали да се облече семпло? Или строго официално? Имаше рокля от Ив Сен Лоран, която си купи след дълго спестяване от Уейнмейкърс. Ако я облека, ще си помислят, че съм екстравагантна. От друга страна, облека ли нещо друго от Пост Хорн, те ще сметнат, че синът им се жени за момиче, стоящо много по-ниско от него. По дяволите, те ще си помислят това във всеки случай, реши Трейси. Най-сетне се спря на обикновена сива вълнена пола и бяла копринена блуза, а на врата си постави тънката златна верижка, подарък от майка й за Коледа.
Иконом в ливрея отвори вратата на имението.
— Добър вечер, госпожице Уитни! — Икономът знае името ми. Добър знак ли е това? Или лош? — Позволете да взема палтото ви!
Върху скъпия персийски килим се стичаха капки вода от палтото й.
Той я поведе но мраморен коридор, който й си стори два пъти по-голям от този в банката. През ума на Трейси премина ужасяваща мисъл. О, божичко! Облеклото ми е неподходящо! Трябваше да си сложа роклята от Ив Сен Лоран! Щом пристъпи в библиотеката, почувства как по чорапогащника й от глезена нагоре се пусна бримка, в следващия миг се изправи лице в лице с родителите на Чарлс.
Чарлс Станхоуп Старши създаваше впечатление на суров човек, отдавна прехвърлил шестдесетте. Имаше вид на преуспяващ мъж и подсказваше как ще изглежда собственият му син след тридесетина години. Очите му бяха кафяви като на Чарлс, брадичката решителна, косата бяла и Трейси моментално се влюби в него. Изглеждаше идеален дядо за тяхното дете.
От майката на Чарлс лъхаше достолепие. Възниската й понаедряла фигура не й пречеше да изглежда величествена. Изглежда разумна и човек може да разчита на нея, помисли си Трейси. Ще стане великолепна баба.
Госпожа Станхоуп протегна ръка.
— Приятно ни е, че приехте поканата ни, скъпа. Помолихме Чарлс да ни остави за малко насаме. Нали нямате нищо против?
— Защо ще има нещо против? — обади се бащата на Чарлс. — Седнете… Трейси, нали?
— Да, сър.
Двамата седнаха на един диван срещу нея. Защо ме обзема чувството, че съм изправена пред инквизицията? В ушите й прозвучаха думите на собствената й майка: Слушай, рожбо, Господ никога няма да ти предложи нещо, с което да не можеш да се справиш. Разчитай преди всичко на себе си.
Първото, което направи Трейси, бе да се усмихне измъчено, защото почувства как в същия миг бримката плъзна нагоре чак до коляното. Опита се да я прикрие с ръка.
— И така — прозвуча прямият глас на господин Станхоуп, — вие и Чарлс желаете да се ожените.
Думата „желаете“ смути Трейси. Спомни си добре как Чарлс й бе казал направо, че ще се оженят.
— Да — отвърна Трейси.
— Отскоро се познавате с Чарлс, нали? — запита госпожа Станхоуп.
Трейси се опита да не се поддаде на обземащото я смущение. Права бях. Ще бъде истинска инквизиция.
— Все пак достатъчно дълго, госпожо Станхоуп, за да почувстваме, че се обичаме.
— Обич? — промълви господин Станхоуп.
— Ще бъда напълно откровена, госпожице Уитни — каза госпожа Станхоуп, — новината, която ни съобщи Чарлс, подейства на баща му и на мен като същински шок. — Тя се усмихна снизходително. — Убедена съм, че Чарлс ви е уведомил за Шарлот. — Тя долови появилото се върху лицето на Трейси изражение. — Разбирам. Двамата израснаха заедно. Винаги са били много близки, да, честно казано, всички очаквахме, че през настоящата година ще обявят годежа си.
Не беше необходимо да описва Шарлот. Трейси сама можеше да я опише. Живеела до тях. Богата, със същия произход като Чарлс. Учила в най-реномираните училища. Обичала конете, спечелила дори награди.
— Разкажете нещо за вашето семейство — предложи господин Станхоуп.
Божичко, също като на филмите, които прожектират след полунощ, помисли си обзета от силно безпокойство Трейси. Аз съм Рита Хейуърд, която се среща за първи път с родителите на Кари Грант. Имам нужда от някакво питие. В тези стари филми икономът винаги се притичва на помощ с поднос напитки.