Като стана дума за това, може би ще ми бъде от полза, ако отделям повече от пет часа за сън. Вчера приключих с главата от „Как да намериш себе си“ към един през нощта. Но нали всички успели жени са карали почти без сън? Маргарет Тачър управляваше цяла страна, спейки само по четири часа, а и все чета статии как Мадона става в четири часа сутринта, за да прави Ащанга йога.
Прозявам се. Мога да полежа още пет минутки в леглото, а? Хайде де, от пет минутки нищо няма да стане, нали?
Свивам се отново на кълбо, но веднага ми става гузно. Всъщност, като се замисля, по-добре да са само две минутки. Предстои ми ужасна седмица. Утре ще се срещам с потенциален нов клиент — Лари Голдстийн, много известен козметичен стоматолог от Лос Анджелис, който прави усмивките на всички големи холивудски звезди. Ще отваря първата си (засега) клиника в Лондон и си търси пиар агенция, която да го представлява. Моята, надявам се.
Обзема ме пристъп на гордост. Все още не мога да повярвам, че си имам собствена фирма — пиар агенция „Мериуедър“, — която според скорошния коментар на бизнес страниците в „Телеграф“ е „бутикова агенция за връзки с обществеността със седалище в Лондон. Специализирана в областта на здравето и красотата, агенцията е създадена преди три години от Шарлот Мериуедър (това съм аз!), пиар експерт с опит в журналистиката, която се гордее, че осигурява на клиентите си индивидуално и лично отношение“.
Което ми напомня, че трябва да проверя дали мистър Голдстийн има някакви по-особени хранителни предпочитания. Миналата седмица бях направила резервация за клиенти в новия суши бар, за който се чака по месец (за да получа маса там, трябваше да моля, заплашвам и най-накрая да подкупя ресторанта с обещание, че ще го спомена ласкаво в следващото си прессъобщение), а когато отидохме, се оказа, че изпълнителният директор на компанията е бременна и не може да яде сурова риба.
Пристъпът ми на гордост светкавично е залят от познатата вълна на паника.
Добре, тези допълнителни две минути в леглото… Нека бъде една.
Ммм да, и не бива да забравям да отговоря на имейлите от личния си финансов съветник. Вече навърших трийсет и трябва да помисля за пенсионния си фонд. Очевидно акциите ми в Югоизточна Азия се движат добре, но има още какво да се желае за пенсията ми. И всякакви подобни очарователни неща, ако разбирате за какво говоря.
55 секунди.
Затова трябва да си купя от онези книги в Амазон.ком — „Инвестиране за хора, които доскоро са мислели, че Дау Джоунс е уелски тенор“ или нещо в този дух.
50 секунди.
Майлс, приятелят ми, казва, че е много важно да имаш план за бъдещето си. Той се занимава с недвижима собственост и винаги говори за сигурност и инвестиции. Всъщност миналата седмица, докато бяхме в леглото и си говорехме за ипотеки за закупуване на имоти, които след това се дават под наем, изведнъж изключих и си представих как целувам Джейк Гиленхал. Ммм, после си помечтах и за нещо повече…
45 секунди.
Но това е нормално. Всеки си има своите фантазии. Знам, защото го прочетох в една от книгите ми за самопомощ. С Майлс сме заедно от година и половина и имаме чудесна връзка. Е, сексът не е винаги съвършен, но това не е всичко, нали? Когато бях по-млада, сексът беше наистина много важен, но и без него има толкова други неща, които ни свързват.
40 секунди.
Като химическото чистене. Да не забравя да взема дрехите си от химическото чистене.
35 секунди.
И да напазарувам. Ходя в онзи готин магазин с органични продукти, където веднъж засякох Гуинет Полтроу да си купува картофи от сорта „Крал Едуард“. За съжаление там е доста скъпо — бананите са по 2,50 лири, — но наистина се опитвам да ям здравословно, балансирано и само естествени храни, без химикали. Миналата седмица обаче бях прекалено заета и в момента хладилникът ми е празен.
Всъщност излъгах. Пълен е с ужасни загниващи зеленчуци. Това е единственият проблем с органичните продукти. Много бързо се развалят, за разлика от боклуците, пълни с консерванти и многобройни Е-та. За да бъда съвсем честна, ще си призная, че обикновено изхвърлям всичко и излизам да ям някъде навън.
30 секунди.
Което ми напомня. Обещах на Майлс тази вечер да сготвя нещо. Е, добре де, „сготвя“ е малък евфемизъм. В моя случай това означава да извадя от чантата опакованата, предварително измита салата от магазина и да я аранжирам в чинията с порция ризото от топлата витрина. Голям фен съм на готовите ястия. Да, излизат доста скъпо, но си струват цената. Имам предвид, опитвали ли сте да правите ризото? Отнема години. Часове! Цялата тази загуба на време, докато разбъркваш зеленчуците на всеки пет минути, а междувременно се напиваш от бялото вино, предназначено за ризотото. (Ами, нали все пак трябва да правиш нещо, докато бъркаш проклетите зеленчуци — толкова е досадно!) След това за допълнение ризотото става лепкаво и безвкусно и ти трябват седмици, докато го изядеш, защото е като някаква магическа каша и това, което някога е било само две купички ориз, сега се е превърнало в пихтия, която може да нахрани цяла армия.