— И така — Капитана се изправи, — Щурмане, събери пасажерите. Започва ден, първия…
Отправиха се към мравуняка от деца, който кръжеше около звездолета като покрай майка. Куполът отгоре блестеше на слънцето и удивително приличаше на географски глобус, като онези, които учителите на земята обичаха да показват на учениците си и да ги въртят с един пръст. Само че този беше обгорен и на места потъмнял — следи от бурното начало.
— Господа президенти — прозвуча ясната дикция на секретаря на ООН. — За днес филмът лекция завърши.
Персовизорите бяха изключени и вълна от шумното ежедневие ги върна отново в действителността. Президентите на великите сили бавно напуснаха залата. Навън предобедното слънце щедро раздаваше шепи радост, забързани минувачи гонеха поредната си цел, люлееха се детски колички, в близката градинка малки деца правеха замъци от пясък… Всички хора бяха заети, та не забелязаха как Земята тихо и мъдро пазеше равновесието.