— Не, ама кажи ми, виждала ли си друг път такъв глупак? А ти не искаше да дойдеш. Такъв като него можеш в цирка да го показваш. Аз направо си смъквам гащите пред очите му, а той ми дрънка щуротии за някакъв си мост. Край, това е последният американец в живота ми.
— Той е грузинец.
— Той преди всичко е говедо. Ох… Е, какво ще правим? Искаш ли да идем при Аркаша? Ще се напия от мъка.
— Няма да ида при Аркаша. Преди три дни беше при мен. Писнало ми е от него.
— А не ти е писнало да му доиш парите. Хайде да идем, не можеш да ме зарежеш в това състояние.
— В какво състояние си?
— В трагично, глупачко.
— Да вървим — казах аз и завъртях ключа на двигателя.
— Хайде да минем по околовръстното, така ще стигнем по-бързо.
Но едва успяхме да излезем на околовръстното, когато нещо в колата подозрително избоботи и моторът заглъхна.
— Какво беше това? — попита недоволно Таня.
— Бензинът свърши.
— На теб вечно нещо ти свършва. Изнеси си циците навън, трябва да примамим някакви мъже.
— С кожух съм.
— Разкопчай го.
Излязохме от колата, запалихме по една цигара и зачакахме появата на нашите спасители.
— Ама че гадно, толкова е студено.
— Студено е, Таня, студено е.
— А пък на това отгоре имах безумието да тръгна без гащи. Реших да се издокарам, прости ми господи, и си обух само чорапи с жартиери… И за кого се старах толкова!
— Защо не влезеш в колата, ще вземе да ти замръзне задникът.
— Майната му на задника ми, с него и без него, все нямам късмет.
В този момент съвсем близо до нас се появи един „Москвич“ и спря.
— Какво става с вас, момичета? — попита развеселено чичкото с шапка от лисици на главата.
— Нищо, което да те засяга, сладурче — отвърна му Таня. — Върви си по пътя.
Чичкото си замина.
— Защо го направи? — попитах аз. — Той можеше да ни отсипе малко бензин.
— Душата ми се е подпалила.
— Така значи. Душата ти се е подпалила, а пък задникът ти мръзне.
В този момент до нас спря едно БМВ. Пръв от него излезе шофьорът — як на вид мъжага, а след него се появи и човекът, когото той возеше. Те бяха облечени с кожени якета и носеха шапки от норка, които им стояха почти като униформа. Първият радостно се ухили насреща ни и попита:
— Какво става, момичета, на слънце ли се печете?
— Печем се — отвърна бодро Таня, оглеждайки младежа от главата до петите, а лошото й настроение сякаш се изпари във въздуха. При вида на яки мъже Таня направо обезумяваше и колкото по-яки, толкова по-добре.
— Ама какво е станало?
— Бензинът ни свърши.
— Защо така бе, момичета? Ще трябва да ви помогнем. Ти как мислиш, а, Дима?
Дима се приближи до нас и се усмихна. Той имаше най-прекрасната усмивка на света.
— Ще им помогнем, разбира се.
Те започнаха да ни оглеждат. Изобщо не ми пукаше, от това нямаше да се изтъркам. Таня се пъчеше с ръце на кръста, подсмихваше се и изглеждаше покъртително. Момчетата се засуетиха, сетне си пошушнаха нещо до тяхната кола и отново дойдоха при нас.
— Момичета, стана засечка — каза първият. — Бензинът ни е малко, ще трябва да идем до някоя бензиностанция.
— Работата е ясна — подхилна се иронично Таня.
— Ама не, сериозно ви казвам. Искате ли да ви оставя Дима за залог? — Младежът направи пауза и добави, гледайки към Таня: — Щом не ми вярваш, ела с мен, ако искаш.
— Така май ще е по-сигурно — разсмя се тя и тръгна към БМВ-то, поклащайки бедра.
Аз влязох в ладата си и отворих дясната врата.
— Сядай, Дима.
Той влезе в колата, а аз включих осветлението, за да го разгледам по-добре, пък и естествено той също да получи възможност да види кой седи до него. Дима беше хубавец. Беше на около двадесет и пет години, със сини очи, чувствени устни и усмивка на герой от американски екшън. Още едно от очевидните достойнства на Дима бе и пълното отсъствие на наглост във вида му — и в погледа, и в усмивката, и в начина, по който седеше.
— Тук пуши ли се? — попита той.
— Пуши се — усмихнах се аз.
— А вие пушите ли?
— Понякога.
Запалихме по цигара.
— Мисля, че те няма да се върнат скоро — отбеляза Дима, но все така спокойно, без настойчивост в тона.
— И аз така мисля — съгласих се. — Ако си тръгнеш, няма да ти се разсърдя.
— Не, не. Няма закъде да бързам. Как се казвате? Глупаво е да говориш с някого, без да знаеш как да се обръщаш към него — каза той, сякаш се извиняваше.